1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 04.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3523 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК във вр. с чл.577 ГПК, вр.чл.32а от Правилника за вписванията.
С определение №680, постановено на 02.07.2019г. по ч.гр.д.№432/2019г. Първи въззивен състав на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение е потвърдил определение №3 от 30.05.2019г. на Съдията по вписванията при РС-Елин Пелин, с което е постановен отказ по молба вх.№1067/30.05.2019г. от Г. Ф. С. за заличаване на вписана възбрана.
Определението е обжалвано от Г. Ф. С. с оплаквания, че е неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон и с искане да бъде отменено и вместо това се постанови заличаване на вписването на възбраната, както и на договорната ипотека. Поддържа, че съдът е потвърдил определението на съдията по вписванията без да сочи каквито и да било мотиви, обуславяйки акта си, подобно на съдията по вписванията, с ТР №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, без при това да обърне внимание и да обсъди, че възбраната върху процесния имот е наложена по същото изпълнително дело на ЧСИ Д., по което е извършена и публичната продан. Излага съображения, че не е взето предвид, че в т.3 на ТР №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС в мотивите е прието, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Поддържа, че в процесния случай имотът не брани права на трети лица и възбраната е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан, което обстоятелство не е обсъдено в обжалваното определение.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /определение №131 от 17.07.2018г. по ч.гр.д.№3974/2015г. на Второ ГО на ВКС и ТР №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса дали след приключване на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане, възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, подлежат на заличаване.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предпоставките за заличаване на възбраната върху имота, който е възложен на Г. Ф. С. с постановление на ЧСИ Н.Д. по изп.д.№736/2015г., въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че по изпълнителното дело с взискател „ОТП Факторинг България“ЕАД и длъжник И. А. С. изпълнението е било насочено върху имот, собственост на ипотекарния длъжник „Никона Трейд“ ЕООД, като на проведената публична продан Г. Ф. С. е обявена за купувач на имота. Взето е предвид също така, че постановлението за възлагане не е обжалвано и е влязло в сила на 09.09.2017г., като от приложеното удостоверение изх.№9403/27.08.2018г. на ЧСИ Н. Д., рег.№793 с район на действие СОС е видно, че върху имота има вписана договорна ипотека, учредена в полза на „Банка ДСК“АД, която е цедирала вземането си на взискателя по делото. Обсъдено е и обстоятелството, че на 22.08.2018г. ипотекарният кредотор е заявил съгласието си договорната ипотека да не остане в сила, както и че ЧСИ е отхвърлил молбата на жалбоподателката за заличаване на вписаната по изпълнителното дело възбрана по съображения, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.1 ГПК не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот освен в изрично предвидените от закона случаи. При тези данни въззивният съд е споделил извода на съдията по вписванията, че не е налице нито една от предвидените в закона хипотези за заличаване на възбраната.
Така изложените от въззивния съд съображения за липсата на предпоставки за заличаване на възбраната, наложена в производство по индивидуално принудително изпълнение, съответстват на задължителната практика на ВКС /ТР №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС/, както и на практиката на ВКС в подобни хипотези. Съгласно разрешението на поставения въпрос, дадено с т.3 от ТР №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Хипотезите, в които законът предвижда заличаване на вписаните възбрани /чл.402 ГПК, чл.433 ГПК и чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията/ са обсъдени в обжалваното определение, като е прието, че предвидените предпоставки не са налице.
Действително в мотивите към т.3 на ТР №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Както последователно приемат в практиката си тричленните състави на ВКС, значението на обстоятелството дали след вписването на възбраната са били извършени разпоредителни сделки с имота, които биха били противопоставими на придобилия собствеността от публичната продан купувач ако възбраната бъде заличена, се преценява от самия купувач въз основа на справка по партидата на собственика и в тази хипотеза възбраната се заличава на негов риск. Обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан /определение №86/17.05.2019г. по ч.гр.д.№1590/2019г. на Първо ГО на ВКС/. В този смисъл е и разрешението, дадено в соченото от жалбоподателката определение №141/17.07.2018г. по ч.гр.д.№3974/2015г. на Второ ГО на ВКС. И доколкото в настоящия случай наложилият възбраната ЧСИ е отказал да предприеме нужното за нейното заличаване и липсват данни дали възбраната не брани права и на други лица, включително отбелязване в постановения от ЧСИ отказ за заличаване на възбраната дали по делото са останали неудовлетворени взискатели, чиито права брани наложената възрана, следва да се приеме, че обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №680, постановено на 02.07.2019г. по в.ч.гр.д.№434/2019г. от Първи въззивен състав на Софийски окръжен съд по подадената от Г. Ф. С. жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: