1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1832 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 325 от 14.12.2017г. по гр. д. № 3001/2014г. на Върховния касационен съд, I-во г.о., е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 600 от 13.02.2014 г., подадена от Л. Г. Ю. и касационна жалба вх. № 531 от 10.02.2014 г., подадена от Е. И. К. и Н. И. П., срещу въззивно решение на Благоевградския окръжен съд № 5087/17.12.2013г. по гр. д. № 773/2012 г.
Съставът на ВКС е приел, че касационните жалби са подадени при действието на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.50/2015 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Предявеният иск по чл.109 ЗС е за събаряне на навес с предназначение за гараж; плевня, представляваща пристройка към стопанска сграда от 37 кв. м., както и друг навес с площ от 7 кв. м.
Прието е, че съгласно т.1 на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС исковете по чл.109 ЗС са оценяеми и когато се претендира ответникът да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите да труд и материали, необходими за осъществяване на действията, като върху този размер се определя и държавната такса. Данъчната оценка на процесните имоти е 918 лв. и е съизмерима с паричната оценка на заместимите действия, които се претендира да бъдат извършени. Следователно цената на иска е под 5000 лв., затова касационното обжалване е недопустимо.
Частна жалба срещу това определение е подадена от Л. Г. Ю..
Жалбоподателят счита, че преграждащото определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да бъде отменено, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно. При постановяването му били нарушени процесуални правила, както и материалният закон.
Ответниците в производството Е. К. и Н. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилна е фактическата констатация на състава на ВКС, че касационната жалба на Л. Г. Ю. срещу решението по гр. д. № 773/2012 г. на Благоевградския окръжен съд е подадена на 13.02.2014 г. Законосъобразен е изводът на съда, че действащата към този момент редакция на чл.280, ал.2 ГПК поставя праг за допустимост на касационното обжалване по отношение на всички въззивни решения, съизмерим с цената на иска, като за решенията по граждански дела този праг е 5 000 лв. Едва с изменението на чл.280, ал.2 ГПК (сега чл.280, ал.3) с ДВ бр.50/2015 г. всички въззивни решения по искове за собственост, без оглед на цената на иска, подлежат на касационно обжалване. Тази редакция обаче не се отнася за заварените към този момент касационни жалби, съгласно § 14 ПЗР на ЗИД ГПК ( ДВ бр.50/2015 г. ). Затова правилен е изводът на предходния състав на ВКС, че по настоящото дело следва да се съобрази цената на иска и оттам – допустимостта на касационното обжалване. В съответствие с т.1 на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че исковете по чл.109 ЗС са оценяеми, както и че цената на иска за събаряне на сгради се формира от сумата за труд и материали, необходима за събарянето. Предвид вида и площта на сградите и данъчната им оценка, обоснован е и изводът на съда, че сумата, необходима за събарянето им, е под 5000лв. Затова правилно е прието, че касационното обжалване на въззивното решение по този иск не е допустимо поради забраната на чл.280, ал.2 ГПК, редакция преди изменението с ДВ бр.50/2015 г. Определението, с което касационната жалба на Л. Ю. е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено.
В производството по частна жалба срещу преграждащо определение на съда се преценява единствено спорният въпрос дали са налице пречки за разглеждане на спора по същество. Самият материалноправен спор и свързаните с него оплаквания на страните са извън предмета на делото. Затова в настоящото производството не могат да бъдат обсъждани оплакванията на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 325 от 14.12.2017г. по гр. д. № 3001/2014г. на Върховния касационен съд, I-во г.о., в обжалваната част, с която е била оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 600 от 13.02.2014 г., подадена от Л. Г. Ю., срещу въззивно решение на Благоевградския окръжен съд № 5087/17.12.2013г. по гр. д. № 773/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: