1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 11.02.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
ГълъбинаГенчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 131 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 163577/12.12.2018 г. на Н. М. И., чрез адв. Д. Г. – САК, срещу определение № 25946/16.11.2018 г. по гр.д.№ 15231/2018 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо Определение № 197962/21.08.2017 г. по гр.д. №58357/2014 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено искането по чл. 248 ГПК на Н. М. И. за допълване в частта за разноските на разпореждане от 16.02.2015 г. по същото гражданско дело.
Определението е обжалвано с оплаквания за неправилност и необоснованост, с искане да бъде отменено. Счита, че молбата му е отправена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а съдът неправилно я е квалифицирал като такава по чл. 248 ГПК. Претендира, че сроковете по чл. 248, ал. 1 ГПК не са приложими, тъй като производството по делото е прекратено преди постановяване на съдебно решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се поддържа, че, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1. „Когато искането за присъждане на разноски е заявено на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, обвързано ли е това искане със сроковете по чл. 248 ГПК, при условие, че не е налице съдебно решение, в което да се съдържа произнасяне на решаващия съд по отношение на направените от страните разноски?“; 2. „Ако страната, която претендира присъждане на разноски е посочила в искането си, освен основанието по чл. 78, ал. 4 от ГПК, но и това по чл. 248 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да квалифицира по действително приложимата правна норма, а не по тази, която сочи жалбоподателят?; Поддържа се, че въззивното определение е в противоречие с Определение № 410/12.06.2012 г. на ВКС по ч.гр.д № 366/2012 г. на III г.о.
Ответникът по частната жалба В. Г. А. не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от летимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
В обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 16.02.2015 г. по гр.д. №58357/2014 г. на Софийски районен съд е върната подадената искова молба на В. Г. А. и производството по делото е прекратено. Препис от разпореждането е връчено на настоящия частен жалбоподател Н. И. на 23.02.2015 г., поради което от тази дата, а не от датата на влизане в сила на прекратителното разпореждането, е започнал да тече и едномесечният срок за подаване на молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските, съгласно ясната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК. Прилагайки правилно законовата норма, съдът е счел, че подадената от Н. И. молба на 25.07.2016 г. е просрочена с повече от година, поради което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за оставянето й без разглеждане, като постъпила извън преклузивния законов срок.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящия случай, зададените от частния жалбоподател въпроси не съставляват част от решаващите мотиви на въззивния съд, същият не ги е разглеждал и не е формирал правни изводи досежно тях, поради което не съставляват общо основание за допускане до касационно обжалване съгласно закона. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчно основание обжалваният съдебният акт да не бъде допуснат до касационно обжалване, но в конкретния случай отсъстват и релевираните от касатора специални основания за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Приложената от съда разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК е ясна, прецизно формулирана и не се нуждае от допълнително тълкуване за изясняване на точния ? смисъл, а цитираното от жалбоподателя определение № 410/12.06.2012 г. на ВКС по ч.гр.д № 366/2012 г. на III г.о. не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания в частната касационна жалба смисъл – в същото преценка досежно спазването на срока по чл.248 ГПК в хипотеза, при която се претендира присъждане на разноски при прекратяване на производството по делото не е извършвана, нито е изразявано становище, че разноски при прекратяване на производството могат да бъдат претендирани извън този срок.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 25946/16.11.2018 г. по гр.д.№ 15231/2018 г. на Софийски градски съд
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: