1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2517 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 30 от 06.02.2018 г. по в. гр. д. № 314/2017 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 145 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2888/2016 г. на Врачанския районен съд, с което с което са отхвърлени евентуално съединените искове на [фирма] [населено място] срещу Г. В. Ц. и В. Г. Ц.: по чл.109 ЗС за премахване на изграденото бунгало в имот № 005098 в землището на [населено място], [община], за което първият ответник се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и го е дарил на втория ответник, евентуално – за установяване на собствеността и предаване владението на основание чл.108 ЗС на същото бунгало, което ищецът счита за приращение към собствения си поземлен имот, както и за отмяната на нотариалния акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.537, ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 178, т.III, дело № 159 от 12.03.2010 г. на нотариус № 338 Р. ищецът е закупил имот № 005098 в землището на [населено място], [община], с площ от 96,827 дка, без направените в него подобрения. С писмен договор с нотариална заверка на подписите от 15.08.2003 г. първият ответник Г. Ц. е закупил бунгало-сглобяема конструкция със стени – сандвич панели и външна дървена обшивка със застроена площ от 32 кв. м., а през 2015 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за това бунгало, за което е отбелязано, че е построено в поземлен имот 005076, новообразуван имот № 005098. С нотариален акт № 176, т.7, рег. № 6074, дело № 845/2015 г. Г. Ц. дарил бунгалото на втория ответник В. Ц.. От приетата експертиза се установявало, че бунгалото е застроено през 1978-1980 г., без строителни книжа, но представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, съгласно приложеното становище на главния архитект на [община]. Със заповед № 244/20.02.2007 г. на кмета на [община] поземленият имот на ищеца е отреден за хотел и ваканционно селище. Няма обаче разработено застрояване с ПУП и не е ясно дали процесното бунгало, заедно с другите бунгала в съседство, ще бъде запазено при бъдещото застрояване. Самият поземлен имот се намира извън регулация и няма данни строителството на бунгалото да е извършено по влязъл в сила план. От свидетелските показания се установявало, че от закупуването му през 2003 г. бунгалото е ползвано необезпокоявано от ответниците.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като процесното бунгало е незаконен, но търпим строеж по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, затова то не подлежи на премахване и забрана за ползване. Този извод следва както от становището на главния архитект на [община], така и от заключението на техническата експертиза и от заповедта на ДНСК С. № РД-14-1295/25.08.2006 г., с която е прекратена административната преписка за премахване на процесното бунгало и намиращите се в съседство други бунгала. Наличието на незаконен строеж не е достатъчно за уважаването на иск по чл.109 ЗС, с който се иска премахването му. В този случай ищецът следва да докаже в процеса, че строежът му пречи да упражнява правото си на собственост. Това условие в случая не е налице. Територията, в която се намира бунгалото, е отредена с влязъл в сила ПУП за изграждане на хотел и ваканционно селище, но липсва план за застрояване, който да предвиди къде точно ще се намира новото строителство и дали то ще засегне процесното бунгало. Затова трябва да се приеме, че независимо от начина на строителството, бунгалото не противоречи на действащите към момента благоустройствени закони и не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземления имот.
Неоснователен е и евентуалният иск за собственост, основан на презумпцията на чл.92 ЗС. В нотариалния акт на ищеца изрично е посочено, че той купува земята без намиращите се в нея подобрения. В този случай той не може да стане собственик на бунгалото по приращение. Освен това първият ответник се е сдобил с нотариален акт за собственост на бунгалото по обстоятелствена проверка и констатациите на този акт не са опровергани, напротив, разпитаните по делото свидетели са установили трайното и необезпокоявано владение на ответника повече от 10 години. Впоследствие собствеността върху бунгалото е прехвърлена с нотариален акт и на втория ответник.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че фактът на разполагане на бунгалото на ответниците в неговия имот го поставя в положение да търпи този незаконен строеж и да съобразява упражняването на правото си на собственост с него. Собственическите права върху земята не се изчерпват само с възможността тя да бъде застроена съобразно предвижданията на влязъл в сила устройствен план, затова неправилно съдът е обусловил отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС с липсата на план за застрояване. Само по себе си наличието на бунгалото в имота на жалбоподателя представлява такова неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост. При наличието на незаконно бунгало в имота му, той не е длъжен да доказва с какво то му пречи да упражнява собственическите си права. Освен това въззивното решение било необосновано, тъй като при аргументацията си съдът се основал на решение на ВКС, което е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като касае различна фактическа обстановка, свързана с незаконно изградена тераса.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли ищецът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС да доказва създаването на пречки за упражняването на своето право на собственост, когато предмет на иска е извършен в имота на ищеца незаконен строеж.
2. Представлява ли изграждането на незаконен строеж в чужд имот такова неоснователно действие, което обуславя създаването на пречки за собственика на имота.
3. В какво нарушение следва да се изразява незаконността на строеж, изграден в имот извън регулация, за да бъде преценено, че това нарушение представлява такова неоснователно действие, което би могло да пречи на собственика на имот – ищец по иск с правна квалификация чл.109 ЗС.
4. В кои случаи изграждането на незаконен строеж може да представлява такова неоснователно действие, което да пречи на собственика на имота да упражнява правото си на собственост.
По първия въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с мотивите на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС; както и с решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС II г. о.; решение № 240 от 17.03.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г. на ВКС, I г. о. и решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/1999 г. на ВКС, IVг.о.; по втория въпрос – с посочените три решения на ВКС. По първия, третия и четвъртия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството Г. В. Ц. и В. Г. Ц. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.108 ЗС, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В т.3 наТълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите е посочено, че понякога не е необходимо да се доказва преченето, тъй като естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример е даден случаят, при който ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Посочените разяснения важат и по настоящото дело, като въззивният съд като резултат не се е отклонил от тях, т.е. не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Действително, в имота на ищеца е разположено бунгало на ответника. Това бунгало обаче е със статут на суперфициарна собственост, въпреки че това не е изрично посочено в нотариалния акт, с който се е снабдил ответникът. Фактът, че с този нотариален акт ответникът е признат за собственик по обстоятелствена проверка на бунгало, построено върху чужда земя, означава, че мълчаливо е признато и правото на строеж за бунгалото. Утвърдена е практиката на ВКС, че правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху постройката и се съдържа в него, че те представляват единен обект на разпореждане и заедно със собствеността върху построеното при прехвърлителни сделки върху приобретателя преминава и имплицитно съдържащото се право на строеж, дори това да не е посочено в съответния акт – решение № 59 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2609/2017 г., II г. о. и цитираната в него практика – решение № 675 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 656/2009 г., I г. о., определение № 47 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 20/2012 г., II г. о. Същите разсъждения се прилагат и по отношение на придобита по давност собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята, върху която е построена. Приема се също, че при прехвърляне на дворното място без сградата правото на строеж остава да съществува в полза на собственика на сградата – решение № 40 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2017 г., II г. о. В настоящия случай ищецът е закупил поземлен имот без намиращите се в него подобрения и това изрично е посочено в нотариалния му акт. Това означава, че подобренията, сред които е и процесното бунгало, не са предмет на прехвърлителната сделка и са останали в собственост на друго лице заедно с правото на строеж. Ответникът е придобил по давност бунгалото заедно с правото на строеж, което е неделимо от сградата. Следователно – не е налице условието, посочено в тълкувателното решение – ответникът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС да няма облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота на ищеца. В случая сградата на ответника е разположена в имот на ищеца, но въз основа на неделимо свързаното с нея право на строеж, което изключва възможността за уважаване на иска по чл.109 ЗС за събаряне на сградата, тъй като то е противопоставимо на собственика на земята.
Неотносима към спора по настоящото дело е посочената от жалбоподателя практика на ВКС, свързана с първите два въпроса. Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС II г. о. разрешава въпроса за възможността с иск по чл.109 ЗС да се иска премахване на част от сграда на ответника, представляваща търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, но която навлиза в имота на ищеца. Съставът на ВКС е дал положителен отговор на този въпрос, изхождайки от идеята, че сградата на ответника, която навлиза в имота на ищеца с 5,84 кв. м., представлява такова неоснователно въздействие, срещу което може да се търси защита с иска по чл.109 ЗС, като се иска премахване на тази част от сградата, която навлиза в имота на ищеца. Очевидно по това дело не става въпрос за сграда на ответника, която изцяло попада в имота на ищеца и е суперфициарна собственост, както е в настоящия случай. Решение № 240 от 17.03.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г. на ВКС, I г. о. разглежда казус, който се различава от настоящия по това, че строителството на спорния гараж изначално е извършено в имота на ищеца, въпреки че поради грешка в плана ответникът формално е строил в свой собствен имот. В настоящия случай няма данни при построяването на бунгалото през 1978 – 1980 г. да е извършено строителство в чужд имот, а освен това ищецът е закупил земята през 2010 г. с изричната уговорка, че я купува без подобренията в нея, което сочи, че още към този момент е съществувала разделна собственост върху земята и сградите. В решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/1999 г. на ВКС, IVг.о., се обсъжда възможността засегнатият от незаконен строеж собственик да търси защита не само по административен ред, но и по исков път чрез предявяване на иск по чл.109 ЗС. Тази принципна възможност не е отречена с обжалваното въззивно решение, но решаващо в настоящия случай се оказва наличието на противопоставимо на ищеца право на ответника да държи постройка в неговия имот.
По изложените съображения липсва противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите два въпроса в изложението към касационната жалба. По тези въпроси не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях има практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или уточнение и разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпроси № 3 и № 4 в изложението към жалбата са поставени теоретично, без връзка с конкретното дело, не са свързани с решаващи мотиви на въззивния съд, затова те не са обуславящи според приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 06.02.2018 г. по в. гр. д. № 314/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: