4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1156 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
С определение № 4157 от 19.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5750/2017 г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на Л. П. К. и К. Г. К. срещу определение № 12605/10.05.2017 г. по гр. д. № 7121/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, с което е отхвърлено искането на Л. и К. К. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното преди това решение №499/24.01.2017 г. в частта за разноските.
Предмет на делото, по което са присъдени разноски, е установителен иск за собственост на 1/2 ид. част от магазин с принадлежащата му стая и мазе, находящи се в [населено място], сградата на [улица]. Искът е предявен от Е. С. М. и Д. В. М. срещу Л. П. К. и К. Г. К.. Магазинът е бил предмет на спор за собственост по предходно дело, по което сегашните ищци Е. и Д. са били ответници. В хода на производството по това дело ищецът В. Б. М. е прехвърлил собствеността върху магазина на сегашната ответница Л. П. К., след което е направил отказ от предявения иск и производството по делото е било прекратено на основание чл.119, ал.2 ГПК /отм./ с определение от 27.12.2011 г. по гр. д. № 9874/2009 г. на СГС, ГО, II-б въззивен състав. По настоящото дело с решение № 12605 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 7121/2015 г. на СГС, ГО, I-21 състав, предявеният от Е. М. и Д. М. срещу Л. К. и К. К. установителен иск за собственост на магазина е бил приет за процесуално допустим, при наличие на правен интерес от него. Въпреки че ответниците К. са признали този иск, съдът е счел, че те са дали повод за завеждане на делото, тъй като по време на предходния процес за собственост, при вписана искова молба, те са придобили от ищеца спорното право. По този начин с действията си те са оспорили правото на собственост на тогавашните ответници, а сега ищци – Е. М. и Д. М.. Наличието на титул за собственост на името на Л. К. обосновавало и правния интерес от провеждане на уставовителен иск срещу тях, с който действителните собственици да защитят правата си. На следващо място съдът е приел, че искът е основателен, поради което го е уважил. Осъдил е ответниците К. да заплатят на ищците сторените разноски в размер на 2849 лв.
С определение № 12605 от 10.052017 г. по гр. д. № 7121/2015г. на ГО, II-б въззивен състав, е оставено без уважение искането на Л. К. за изменение на решението в частта за разноските и този резултат е потвърден с обжалваното в настоящото производство определение № 4157 от 19.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5750/2017 г. на Софийски апелативен съд. Прието е, че влязлото в сила решение по иска за собственост обвързва със сила на пресъдено нещо въззивния съд, разглеждащ частното производство, по въпроса за правния интерес от предявения иск, поради наличието на извънсъдебно оспорване от страна на ответниците. При това положение те дължат разноски по делото, независимо от това, че са признали иска.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ответниците Л. К. и К. К.. Жалбоподателите считат, че по въпроса за правния интерес от един иск не се формира сила на пресъдено нещо. Освен това – при уважаването на иска съдът осъжда ответниците да заплатят разноските на ищеца не защото този въпрос произтича от резултата по делото, а като процесуална санкция поради оспорването от тяхна страна на правото на ищеца, когато те са станали причина за завеждане на делото. Поддържат, че по предходния спор за собственост е формирана сила на пресъдено нещо за принадлежността на спорното право; защитата на това право вече е била постигната, по аргумент на чл.226, ал.3 ГПК, поради което ищците Е. М. и Д. М. не са имали правен интерес от предявяване на нов иск срещу приобретателя на спорното право. По тази причина разноските за водене на делото следвало да останат в тежест на ищците, включително и разноските, направени от жалбоподателите по основното дело и по частното производство.
Ответниците Е. С. М. и Д. В. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, потвърждаващо определение по чл.248 ГПК, постановено от първата инстанция. Не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата, тъй като ако беше постановено въззивно решение по спора за собственост, то би подлежало на касационно обжалване без оглед цената на иска.
Поставените от жалбоподателите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК се свеждат до това дали влязлото в сила решение по един иск се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за правния интерес и допустимостта на този иск, както и дали във всички случаи производството по чл.248, вр. чл.78 ГПК е подчинено на изхода на главното производство, или може да се отклони от него, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
И двата въпроса са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1819.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а даденото от въззивния съд разрешение по първия въпрос влиза в противоречие с практиката на ВКС, според която сила на пресъдено нещо се формира само по спорното материално право, въведено в основанието и петитума на иска като предмет на делото – т.18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК; решение № 43 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6421/2013 г., II г. о., ГК; решение № 80 от 1.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 18/2010 г., I т. о., ТК; решение № 167 от 9.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1012/2009 г., II т. о. и др. Това противоречие налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав споделя посочената практика. Становището на съда по въпроса за допустимостта или недопустимостта на един иск не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото е свързан с преценката на процесуалните предпоставки, а не със спорното материално право.
Отговорността за разноските по делото по принцип е функция от неговия резултат, съгласно чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК. Единствено в хипотеза, при която ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, съдът може да го освободи от разноски – чл.78, ал.2 ГПК. В настоящия случай, с оглед неговата специфика, следва да се приеме, че разноските по делото следва да останат за страните така, както са направени, като никоя от тях не дължи разноски на другата страна. И доколкото с молбата по чл.248 ГПК се иска молителите да бъдат „освободени от тежестта на процеса“, което по същество включва искане да бъде отменено решението в частта, с която те са осъдени да заплатят разноски на насрещната страна, това искане следва да бъде уважено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4157 от 19.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5750/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 4157 от 19.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5750/2017 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 12605/10.06.2017 г. по гр. д. № 7121/2015 г. на СГС, ГО, I-21 състав, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение № 499/24.01.2017 г. по гр. д. № 7121/2015 г. на СГС, ГО, I-21 състав, в частта, с която Л. П. К. е осъдена да заплати на Е. С. М. и Д. В. М. разноски по делото в размер на 2849,11 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: