Решение №458 от 12.10.2018 по нак. дело №855/855 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458

София, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 978 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 6054 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 577/17 г. на Благоевградския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 2072 от 02.06.17 г. по гр. д. № 263/2016 г. на Районен съд – Гоце Делчев, е отхвърлен искът на Д. С. П. за признаване за установено, че ответниците Н. Б. К. и М. А. К. не са носители на правото на собственост на незавършен строеж, представляващ селскостопанска сграда – „телчарник“, без покрив, находяща се върху УПИ – IV от кв. 63 по действащия план на [населено място], общ. Г. Д., обл. Б.. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е бил уважен насрещният положителен установителен иск за признаване правото на собственост на Н. Б. К. и М. А. К. въз основа на давностно владение в режим на СИО на описаната сграда „телчарник“ и производството в тази част е прекратено. Решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е бил уважен отрицателният установителен иск на Д. срещу Н. и М. за собственост на земята, върху която е построен телчарникът.
Предмет на спора за собственост е сграда -телчарник, построена в бивш стопански двор на ТКЗС. Телчарникът е бил закупен от ответниците с писмен договор от 24.11.1995 г. след проведен търг за продажба на имуществото на бившето ТКЗС. Впоследствие покривът на сградата е изгорял и не е възстановен. За да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск ищецът се позовава на нотариален акт от 2014 г., с който е закупил идеални части от урегулирания поземлен имот, в който се намира телчарникът, като счита, че по силата на приращението по чл.92 ЗС е станал собственик и на телчарника. Основанието за собственост, на което се позовават ответниците, е придобивна давност, започнала да тече след закупуването на телчарника през 1995 г.
За да отхвърли предявения отрицателeн установителен иск въззивният съд е приел, че е достатъчна липсата на собственически права на ищеца върху спорната вещ, които да изключат правата на ответниците. Въпреки нотариалния акт от 2014 г., ищецът не е станал собственик на земята, върху която е построен телчарникът, тъй като върху нея е разположен обект на организация по § 12 и чл. 29 ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ тя е собственост на държавата. След като не може да се легитимира като собственик на земята, ищецът не би могъл да придобие по приращение каквато и да е част от сградата на основание чл. 92 ЗС. Освен това нормите на чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 48 ППЗСПЗЗ изключват приращението, като предвиждат специален ред за продажба на сградите, включени в имуществото на ТКЗС – от Ликвидационен съвет, чрез търг. Тъй като ищецът няма защитими права, въззивният съд е счел за безпредметно да изследва въпроса дали понастоящем телчарникът представлява сграда по смисъла на т.46 от § 5 на ДР на ЗУТ, или е недовършен строеж, предвид унищожения от пожар покрив. Приел е, че отношенията между ищеца и ответниците не са такива между собственик на земята и суперфициар, затова в случая са неприложими чл.66 и чл.67 ЗС, уреждащи суперфициарната собственост и в частност – срока за упражняване на правото на строеж. Не са разгледани поради липса на правен интерес и възраженията на ищеца за неспазване на процедурата по ППЗСПЗЗ за извършване на продажбата на телчарника чрез търг, тъй като евентуална нищожност на договора не би повлияла на факта, че ищецът не е собственик на земята, а оттам – и на сградата по приращение. Прието е за неотносимо и оспорването на владението на ответниците върху сградата, тъй като ищецът не твърди произтичащи от това права за него.
Въззивният съд е приел предявения от ответниците Н. Б. К. и М. А. К. насрещен иск за недопустим, тъй като има идентичен предмет с предявения срещу тях отрицателен установителен иск – правото им на собственост върху сградата. Отделно от това е обосновал, че ищците се позовават на придобивна давност с начален срок на владението датата на подписване на договора за покупко-продажба с ТКЗС, но тъй като договорът е в изискуемата от закона към момента на сключването му писмена форма, то ответниците са придобили собствеността на основание този договор и няма как повторно да я придобият на оригинерно основание.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, е подадена от ищеца Д. П.. Той счита, че с нотариалния акт от 2014 г. е установил правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск. Позовава се на обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, с която е признато, че ответниците Н. и М. К. не са носители на правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, не е било обжалвано и чрез него е формирана сила на пресъдено нещо между страните по този въпрос. Неправилно въззивният съд формирал извод, че ищецът не се легитимира като собственик на земята, върху която е изграден телчарникът. Неговата собственост не била оспорена от ответниците, затова той не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че праводателите му са били собственици въз основа на проведена реституция по ЗСПЗЗ. Липсата на оспорване и на съответни указания от въззивния съд лишили касатора от възможността да ангажира доказателства в процеса за правото на собственост на неговите праводатели. Позовава се и представя решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ № 1274 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 76/2012 г. на РС Гоце Делчев, поправено с решение № 57/06.01.2016 г., с което в полза на наследниците на Н. Л. – праводатели на ищеца, била възстановена собствеността върху нива от 1450 дка, находяща с строителните граници [населено място], представляваща имот 798 в парцел IV от кв. 63 по КП от 1994 г.; издаденото въз основа на него решение № 5375А от 22.06.2014 г. на ОСЗ-Г. Д. и Заповед № ДИ-67 от 28.08.2015г. на зам.областния управител, с която имотът е отписан от актовите книги на държавните имоти, които обуславяли допустимостта на иска. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че ответниците – ищци по предявения насрещен иск, са собственици на сградата на основание покупко – продажба, след като те се позовават на друго придобивно основание – давностно владение. Поддържа оплакване, че въззивният съд не обсъдил всички негови искания и възражения – за нищожност на договора за покупко-продажба от 24.11.1995 г., легитимиращ ответниците, поради противоречие с § 11, ал.2, §29, ал.9 ПЗР на ЗСПЗЗ, липса на съгласие, предписана от закона форма и липса на основания по чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 16 от Наредбата за търговете / отм./; за липса на упражнявано непрекъснато владение върху сградата поради опожаряването й и невъзстановяване след това по смисъла на чл. 67 ЗС. Поддържа, че липсата на мотиви обуславя отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В изложението към жалбата се поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават и да обсъжда доказателства, от които те не претендират за тях да са възникнали права.
Поддържа се противоречие с решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, I г.о. и решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, IV г.о.
2. Длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
Сочи се решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, IV г.о.
3. Следва ли въззивната инстанция да събере служебно доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, когато прилага императивни норми в публичен интерес.
Твърди се противоречие с ТР № 5/14.01.2013г. по тълк. д. № 5/11г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците в производството Н. и М. К. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия въпрос, уточнен от настоящия състав така: какви са задълженията на въззивния съд, когато за първи път служебно прилага императивна материалноправна норма. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, предвид обстоятелството, че решаващият мотив за отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост на телчарника се свежда до незачитане на прехвърлителния ефект на нотариалния акт за покупко-продажба от 2014 г., с който ищецът се легитимира като собственик на земята, върху която е построен телчарникът, както и отказът на съда да разсъждава върху възражението, че поради невъзстановяване на изгорелия покрив в срока по чл.67 ЗС този незавършен строеж е станал по приращение собственост на ищеца. В основата на изводите на въззивния съд стои служебното прилагане на императивна правна норма – чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ, без съдът да уведоми страните, че я счита за относима към предмета на делото и без да им даде възможност да ангажират доказателства във връзка с прилагането й, като по този начин ги е поставил в положение на процесуална изненада. С това въззивното решение влиза в противоречие с практиката на ВКС, служебно известна на съда – решение № 240 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 3144/2014 г., III г. о. , във връзка с решение № 274 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1514/2010г., II г. о. и решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015г., III г. о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6054 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 577/17 г. на Благоевградския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя Д. С. П. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представи по делото вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар