1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. София, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1216 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по молба на В. П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 9.03.2018 г. на Районен съд – Каварна, постановено по гр. дело № 217/2017 г. Молителят се позовава на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 ГПК, като твърди, че отсъствал от страната, поради което бил представляван в производството по гр. дело № 217/2017 г. на Районен съд – Каварна първоначално от особен представител, а впоследствие от адвокат Г., когото В. С. упълномощил само за първата съдебна инстанция. Молителят твърди, че адвокат Г. не го уведомявал за движението на делото и след като представил отговор на исковата молба, не се явил в насроченото за 1.02.2018 г. открито съдебно заседание, нито уведомил доверителя си за него и за необходимостта да заведе допуснатите му свидетели; върнал в цялост призовката с постановеното решение, не подал жалба срещу решението и не уведомил В. С. за него. Молителят счита и че адвокат Г. неправомерно е получил призовката с решението, тъй като не е имал такова право, предвид ограничаването на пълномощното му само до първата съдебна инстанция. Твърди и че постановеното решение е нищожно, необосновано, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Ответниците по молбата Ц. И. К. и Х. М. К. считат молбата за недопустима и неоснователна.
С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК № 82/5.04.2019 г. молбата е допусната до разглеждане по същество от Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, молбата за отмяна се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Въпреки позоваването в молбата за отмяна на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 ГПК, изложените в нея доводи се свеждат единствено до твърдения за нарушаване възможността В. С. да участва в производството по гр. дело № 217/2017 г. на Районен съд – Каварна, да ангажира доказателства по него, както и да обжалва постановеното решение. В този смисъл молбата се основава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същевременно доводите за нищожност, неправилност и необоснованост на съдебното решение са ирелевантни за настоящото производство.
С исковата молба Ц. И. К. и Х. М. К. са предявили срещу В. П. С. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор …….. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], обл. Д., с площ от 1 270 кв. м по нотариален акт, а по кадастрална скица – 1 217 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план 622, кв. 53, при съседи: …………, ………..,………., …………., …………. и …………….., ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ……………, със застроена площ от 116 кв. м, брой етажи – един, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на писмени доказателства № …., том .., рег. № …/1.07.2014 г., нот. дело № …/2014 г. на нотариус С. А..
Съобщението, изпратено от съда на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника – [населено място], [улица], се е върнало с отбелязване, че лицето не живее на този адрес от много години, като имотът има нови собственици.
Първоинстанционният съд е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на В. С. – адвокат Л. В.-Т., на която са били връчени преписи от исковата молба и доказателствата, и която е подала отговор на исковата молба. Адвокат В.-Т. е посочила и актуален адрес на ответника, установен от органи на дознанието – [населено място], общ. Б., [улица], на който адрес Районен съд – Каварна е изпратил нови преписи от исковата молба и приложенията й, получени редовно от сина на В. С..
След уведомяването на ответника за делото на новия му адрес, последният е упълномощил адвокат Н. Г. да го представлява по гр. дело № 217/2017 г. на Районен съд – Каварна до приключване на първоинстанционното производство, като адвокат Г. е подал отговор на исковата молба, с която е оспорил иска и е поискал допускане на седем свидетели.
С определение № 443/16.11.2017 г., постановено по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно заседание за 1.02.2018 г. и е допуснал на ответника четирима свидетели при режим на довеждане. Адвокат Г., в качеството му на пълномощник на В. С., е получил копие от това определение на 23.11.2017 г.
На проведеното на 1.02.2018 г. открито съдебно заседание В. С. не се е явил, както не се е явил и упълномощеният от него адвокат. От същите не са постъпили и писмени молби, становища или доказателства. В това съдебно заседание Районен съд – Каварна е освободил назначения особен представител на ответника и е дал ход на устните състезания.
На 19.03.2018 г. на адвокат Н. Г. е било връчено, срещу подпис, копие от постановеното по делото решение № 20/9.03.2018 г. Съобщението не е върнато в цялост, както се твърди в молбата по чл. 303 ГПК.
От така изложеното настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС прави извод, че В. С. не е бил лишен от възможност да участва в производството по гр. дело № 217/2017 г. на Районен съд – Каварна. На същия са били връчени преписи от исковата молба и приложенията й, на упълномощения от него адвокат са били редовно връчени съобщение за насроченото открито съдебно заседание, ведно с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, както и копие от постановеното първоинстанционно решение. Следва да се отбележи, че адвокат Г. е имал пълномощия да получи съдебното решение, тъй като с него именно приключва първоинстанционното производство.
Твърдяното от молителя бездействие на упълномощения от него адвокат Г. в производството пред Районен съд – Каварна не е сред обстоятелствата, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три самостоятелни хипотези: в първата хипотеза страната вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото; във втората хипотеза страната не е била надлежно представлявана – представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала такава; в третата хипотеза, въпреки липсата на нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, довели до лишаване на ответника по исковата молба от възможността да участва в делото. Същевременно В. С. е бил представляван в първоинстанционното производство от надлежно упълномощен от него адвокат. Процесуалните действия и бездействия на пълномощника на страната, допуснатите от него грешки, пропуски или проявена небрежност при осъществяване на защитата по делото, довели до накърняване на права и законни интереси на представляваната страна, не могат да обосноват основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са напр. решение № 222/3.10.2014 г. по гр. дело № 2694/2014 г. на ВКС, І г. о. и решение № 146/26.10.2015 г. по т. дело № 1495/2015 г. на ВКС, І т. о.). В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика безпротиворечиво отрича квалификацията „особено непредвидено обстоятелство“ на проявеното бездействие на процесуалния представител на страна по делото.
Изложеното обуславя оставяне без уважение на молбата за отмяна, подадена от В. П. С..
При този изход на делото Ц. И. К. има право на направените от него разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 9.03.2018 г., постановено по гр. дело № 217/2017 г. на Районен съд – Каварна.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Ц. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски пред ВКС в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.