О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N512
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 763/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” А. , гр. Б. срещу решение № 317 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 270/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 332 от 20.12.2007 г. по т.д. № 267/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу СД “И” и съдружниците И. Н. Т. и А. Н. Т. иск с правно основание чл.253, ал.1 ЗЗД за сумата 13 072 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частичен иск за сумата 26 000 лв. и размера на цялото вземане за възнаграждение за ползването на предоставената по безъвмезден договор за влог от 18.10.2002 г. автокран марка “Л”, както и кумулативно съединения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 5 671 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху новопредявената част от иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като счита, че въпросът за приложимия давностен срок по отношение на вземането за възнаграждение по чл.253, ал.3 ЗЗД е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, по който липсва съдебна практика на касационния съд и произнасянето от ВКС по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация СД “И”, И. Н. Т. и А. Н. Т. по реда на чл.278 ГПК изразяват становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с касационната жалба отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, и т.3 ГПК.
С Решение на ВКС № 122 от 05.03.2007 г. по т.д. № 889/2006 г. на ІІ т.о. е отменено изцяло решение № 389 от 13.07.2006 г. по гр.д. № 190/2006 г. на Пловдивския апелативен съд и при условията на чл.218 ж, ал.1 ГПК (отм.) е постановил вместо него друго, с което е уважен предявения от ”С” А. , гр. Б. срещу СД “И” и съдружниците И. Н. Т. и А. Н. Т. сумата 26 000 лв., представляваща част от възнаграждение н размер на 43 512 лв. за ползване на кран марка “Л” за периода от 21.10.2002 г. до 23.01.2003 г., предоставен на ответното дружество от “А” ЕООД, гр. К. по договор между тях за отговорно пазене от 18.10.2002 г.
С обжалваното решение, с което е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по спора, възникнал между същите страни и на същото основание, но за разликата между присъдената сума по частичния иск и целия размер на вземането за процесния период, въззивната инстанция приела, че искът за претедираното възнаграждение се основава на предвидената по закон отговорност на влогоприемателя в случай, че ползва вещта без съгласието на влогоприемателя за претърпените от него вреди от неизпълнението. Като ги е отграничил от тези по чл.82 ЗЗД по съображения за отношение на специален към общ закон, въззивният съд счел, че вредите по чл.253, ал.1 ЗЗД са съизмерими с дължимото възнаграждение за ползване на вещта, но независимо от възприетия термин, по своята всъщност вземането по посочения специален текст има обезщетителен характер, поради което възприел изводите на първоинстанционния съд, че искът на касатора е погасен по давност поради предявяването му след тригодишния срок, визиран в чл.111, б.”б” ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не по въпроса за приложимия за процесното вземане давностен срок, доколкото разпоредбите на ЗЗД, касаещи института на погасителната давност са ясни, и по тях е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, а по инкорпорирания в него въпрос дали претендираното вземане има обезщетителен характер или се касае до самостоятелно вземане за възнаграждение, от отговора на който зависи кой е приложимия давностен срок – общия по чл.110 ЗЗД или специалния по чл.111, б.”б” ЗЗД. Посоченият въпрос е от съществено значение както за преценка на практиката на ВКС, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 270/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “С” А. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 262.00 в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: