3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 30.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1020 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. А. Н. от гр.В. против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2761/08.09.2010 год., по ч.гр.д.№ 1803/2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Варненския районен съд № 22156/ 02. 06. 2010 год., по ч.гр.д.№ 7970/2010 год. за незабавно изпълнение на парично задължение за сумите по издадената въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги на „О. заповед № 4742/ 02. 06. 2010 год., както и е потвърдено определение на В. № 12674/13.08.2010 по ч.гр.д.№ 7970 /2010 год. за отказ да бъде спряно, на осн. чл.420, ал.1 ГПК, производството по образуваното срещу частния жалбоподател като длъжник, изп.д.№ 20107110400828 на ЧСИ рег.№ 711, с район на действие- ВОС, по което взискател е „О. Б. Б., гр.С..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Поддържа се, че доколкото договорът за банков кредит е дългосрочен и по делото липсват доказателства за уведомяването на длъжника относно едностранното прекратяване на договора от кредитора, то приложеното извлечение от счетоводните книги на последния не е достатъчно, за да удостовери длъжниковото неизпълнение, съобразно посочения в чл.417, ал.1, т.2 ГПК начин, а разбирането на въззивния съд, че обезпечението по см. на чл.420, ал.1 ГПК трябва да е различно от вече предоставеното такова по договора за кредит е лишено от основание в закона.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд, съдържащ се в атакуваното определение и свързан с за необходимостта обезпечението по чл.420, ал.1 ГПК да е различно от предоставената по самия договор за кредит гаранция е неправилен, но като касаещ съществен за изхода на делото въпрос на процесуалното право, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, то той обуславя допустимостта на касационното обжалване.
Развити са и допълнителни съображения относно значението на поставеното от ВКС „решение” по това дело за точното прилагане на закона, както и такива, свързани с правилността на постановения въззивен съдебен акт.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276,ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, но е процесуално недопустима, поради следното:
І.Определението, с което Варненският окръжен съд се е произнесъл по повод подадена по реда на чл.419 , ал.1 ГПК от настоящия частен жалбоподател частна жалба, относно законосъобразността на постановеното от Варненския районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК и е потвърдил същото, няма преграждащ за развитие на производството по делото ефект, поради което не попада в обсега на съдебните актове, за които законодателят изрично с нормата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е предвидил, че подлежат на касационно обжалване пред ВКС.
Същевременно, доколкото определението по допускане на незабавно изпълнение няма за предмет и разрешаване на правния спор между страните относно съществуване на самото вземане, а е относимо само към осигуряване изпълнението на паричното вземане, предмет на заповедното производство, то не попада и в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, възприемани като даващи разрешение по същество на други производства.
Следователно въззивното определение на ВОС постановено по реда на чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.419 ГПК, като изключено от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1,и т.2 ГПК не попада в обхвата на осъществявания от ВКС касационния контрол и подадената частна жалба, при отсъствие на възникнало в полза на частния жалбоподател потестативно процесуално правомощие да обжалва същото, се явява процесуално недопустима.
ІІ. Извън обсега на касационния контрол се явява и определението на ВОС, с което е потвърдено определението на В. и е отказано исканото от настоящия частен жалбоподател спиране на изпълнението, на осн. чл.420, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че съгласно чл.420, ал.3 ГПК постановеното по искане за спиране на изпълнението определение подлежи на обжалване с частна жалба, обосновава правен извод, че то е от категорията съдебни актове, за които съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК законодателят е предвидил двуинстанционно разглеждане.
Следователно, както последователно се приема в практиката на касационната инстанция, по отношение на същото ВКС осъществява инстанционен контрол само, когато то е постановено за първи път от въззивния съд, каквато не е разглежданата в случая хипотеза
Ето защо, водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от С. А. Н. от гр.В. частна касационна жалба с вх.№ 35559/21.09.2010 год. срещу въззивно определение на Варненския окръжен съд № 2761/08.09.2010 год., по ч. гр.д.№ 1803/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: