4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 21.05. 2011год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 950/2010 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] и „О. 96”Е., гр.В., представлявано всяко едно от тях от законния си представител- управителя Е. Н., против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 963 от 01.04.2010 год., по ч.т.д.№ 397/ 2010 год., с което е отменено разпореждане на Варненския районен съд № 36598/18.12.2009 год., по ч. гр.д.№ 13971/2009 год. за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление № 25507/17.12.2009 год. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.418 ГПК, във вр. с чл.417, т.3 ГПК срещу настоящите частни жалбоподатели, като солидарни длъжници и е уважено същото – издадена е в полза на заявителя е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 12569.32 евро – главница, ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане и 1 735.00 лв., деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.101 ГПК и чл.129 ГПК, поради което се иска отмяната му и потвърждаване разпореждането на първоинстанционния съд, основано на чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
В подробните си доводи частният касатор поддържа, че при създадената с действащия ГПК процесуална уредба на заповедното производство, като строго формално, процесуалното правило на чл.101 ГПК е неприложимо, поради което за заявителя отсъства и процесуална възможност за отстраняване на констатираната от съда нередовност на заявлението по реда на чл.129, ал.2 и сл. ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на частния жалбоподател е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право – за възможността съдът в заповедното производство да дава указания на заявителя за отстраняване на нередности в заявлението;за приложението на чл.101 ГПК и чл.129 ГПК в заповедното производство и за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Като израз на последната са посочени определения на ВКС,ТК : № 447/24.07.2009 год., по ч.т.д.№ 357/2009 год.; № 181 от 26. 03.2009 год., по ч.т.д.№ 176/2009 год. и № 292/22.05.2009 год., по ч. т. д. № 273/2009 год..
Същевременно, според изложеното произнасянето на ВКС по значимите процесуалноправни въпроси, обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, а именно: „При дадени задължителни указания от въззивния съд, следва ли първоинстанционният съд да издаде заповед за изпълнение с данните, така, както са посочени от заявителя или има възможност сам да предприеме изменение на тези данни, когато са неточни, с оглед законосъобразността на издадения от него съдебен акт?”, се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението на Варненския окръжен съд не е от категорията съдебни актове, изброени лимитивно от законодателя в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, за които е предвиден касационен контрол. Същото няма преграждащ за развитие на заповедното производство ефект, а не би могло да се счете, че с него се дава разрешение по същество на последното, доколкото с нормата на чл.419, ал.1 ГПК е предвидена обжалваемост единствено на разпореждането, с което молбата за незабавно изпълнение се уважава и от това, по арг. от чл.413 ГПК следва, че самата заповед за изпълнение е необжалваема.
Следователно определението, с което въззивният съд се е произнесъл по същество по законосъобразността на постановения отказ от Варненския районен съд за издаване разпореждане на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист е окончателно и като необжалваемо в тази си част е влязло в сила, от датата на обявяването му, поради което подадената от частните касатори частна жалба, дори само на това основание, е процесуално недопустима.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че процесуална предпоставка за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, съгласно императивната норма на чл.419, ал.2 ГПК в хипотезата на предприето обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение е наличието на подадено от жалбоподателя, като длъжник, възражение по чл.415 ГПК, каквото по делото не само отсъства, но въобще не са наведени доводи в тази насока и със самата частната жалба, в която оплакванията на са за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение на В., поради липса на изискуемите се в заявлението на кредитора задължителни реквизити.
Що се касае до дадените от въззивния съд указания за обжалваемост на постановеното въззивно определение, то следва да се посочи, че доколкото процесуалният ред за инстанционен контрол, е изключителна прерогатива на законодателя същите не биха могли да създадат права за страните, каквито процесуалният закон не предвижда.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] и ТД „О. 96”Е., гр.В. против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 963 от 01.04.2010 год., по ч.т.д.№ 397/ 2010 год..
ДА СЕ ВЪРНЕ внесената по указания на В., допълнителна държавна такса за касационното производство над сумата 15.00 лв. обратно на нейния вносител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: