Р Е Ш Е Н И Е
№ 660
София 18.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
дело № 275/2007 г.
Производство по чл.218а, б.”б” и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “Д” срещу решение № 265 от 07.01.2008 г. по т.д. № 1171/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК (отм.) е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ(отм.) за разликата над 25 000 лв. до пълния му размер от 35 000 лв. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Иска се отмяната му като неправилно в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго, с което да се отхвърли иска за сумата 10 000 лв.
Ответницата по касация С. В. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано по предявен от С. В. Л. иск с правно основание чл.407 ТЗ(отм.) за сумата 35 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2005 г. по вина на водача на лек автомобил, чиято отговорност е застрахована при касатора.
С влязлата в сила част на въззивното решение е признато за установено противоправното поведение на водача на лекия автомобил и пряката и причинна връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди, обуславящи функционалната отговорност на касатора в качеството му на негов застраховател, поради което предмет на настоящата проверка е правилността на решението досежно размера на присъденото обезщетение с оглед релевирания в касационната жалба довод за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при неговото определяне.
Установено е по делото и не се оспорва от страните, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са й причинени травматичен шок, счупване на лявата теменна кост на черепа, мозъчно сътресение, билокуларно(двойно) счупване на лявата раменна кост с пареза на левия лъчев нерв, счупване на двете срамни кости на таза, счупване на лявата подбедрица. Имобилизарана е била в МБАЛ К. , от която е изписана на 21.07.2005 г., т.е.хоспхитализирана е била за период от 17 дни. Първоначално й е бил даден 6 месечен болничен отпуск, продължен за още 4 месеца или общо 10 месеца. С експертно решение на ТЕЛК № 1344/08.05.2006 г. за получените от ищцата увреждания – състоянието й след счупването на таза, характеризиращо се със значително затруднение на движенията, ограничено движение на дясната тазобедрена стана от средна степен, ограничено движение на лявата раменна става и е определена 52% загуба на работоспособност. Въззивният съд, като съобразил многобройността на причинените на ищцата средни телесни повреди – пет на брой, продължителността на претърпените от нея болки и страдания в период от 10 месеца, които според вещото лице през първите 5 са били интензивни, както и продължаващите ирадиращи болки по хода на левия исшиадичен нерв, трайно намаления обем на движенията на увредените стави, пълната амнезия по отношение на случилото се, разместването на тазовия пръстен в резултат на фрактурата на тазовите кости, накуцващата й походка въпреки движението с патерица, е приел от правна страна, че за репарирането на същите се следва обезщетение в рамер на 35 000 лв., в който размер бил предявен иска, поради което отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата над 16 000 лв. и при условията на чл.208, ал.1 ГПК уважил иска за още 19 000 лв.
Въззивното решение е постановено при точно спазване на закона.
Доводите на касатора, свърани с неправилното приложение на чл.52 ЗЗД от въззивния съд не се споделят от настоящата инстанция. Оплакването му, че така определения размер на обезщетението е завишен и не съответства на претърпените от ищцата болкки и страдания е неоснователно. Следва да се споделят като законосъобразни изложените в обжалвания акт съображения. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл.52 ЗЗД означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. При определяне на дължимата репарация за неимуществените вреди въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, които се отнасят до характера и тежестта на увреждане на здравето на ищцата и в съответствие с изискването на чл. 52 ЗЗД правилно е приел, че обезщетението в присъдения от първоинстанционният съд размер е недостатъчно за компенсиране на болките, страданията и неудобствата от уврежданията, причинени й при процесното ПТП.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено без наличието на наведеното от касатора отменително основание и следва да се остави в сила.
Водим от горното ВКС, ТК, ІІ-ро отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 1171/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК(отм.) е уважен иска на С. В. Л. срещу З. “Д” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.407 ТЗ (отм.) за разликата над 9 000 лв. до 19 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: