О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 544
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1043/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. срещу решение № 1* от 15.07.2009 г. по гр.д. № 447/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 2.10.2009 г. по гр.д. № 199/2008 г. на Софийски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу О. К. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 45 314.60 лв. и кумулативно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 13 299.78 лв.
В касационната жалба се излагат доводи оплаквания за постановяване на въззивното решение при наличието на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВС – Решение № 2* от 19.11.1974 г. по гр.д. № 1896/1974 г., І г.о., според което при договора за изработка следва да се приемат за необходими работите, свързани с пригодността на обекта – наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос относно съотношението между договора за изработка (непрецизно квалифициран като договор за поръчка) по ЗЗД и на сключения такъв въз основа на осъществена процедура по ЗОП, като е приел, че разпоредбата на чл.33, ал.1 НММОП дерогира чл.261, ал.1 ЗЗД, по отношение на който не се сочи кой от селективните критерий по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е налице.
Ответната по касация страна О. К. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице основание за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното решение е прието, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по договор за изработка от 13.09.2005 г., сключен на основание чл.2, ал.2 и 3 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП), с който О. К. възложила на ищеца почистването на коритото на р. Белица в района на ЖП мост при гара К. становено е по делото, че допълнителните строително-монтажни работи, цената на които се претендира, действително са били изпълнени от ищеца, а освен това се явявали и необходими, но предвид липсата на писмено споразумение за възлагането им съобразно изискването на т. 4 от договора, който от своя страна не можел да бъде изменяван или допълван поради съдържащата се за това забрана в чл.33, ал.1 НВМОП, съдът счел за неоснователна претенцията за тяхното заплащане на договорно основание.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По отношение на поставения от касатора въпрос за дължимостта на възнаграждение за извършени работи, които поради свързаността им с пригодността на обекта се възприемат като необходими не е налице твърдяното противоречие с разрешението по него, дадено с приложеното Решение № 2* от 19.11.1974 г. на ВС по гр.д. № 1896/1974 г., І г.о. Действително въпросът за необходимостта от извършените от ищеца допълнителни строително-монтажни работи е разискван в обжалваното решение, но решаващите изводи на съда за недължимост на претенцията за тяхното заплащане са обосновани не само с липсата на писмено споразумение между страните за тяхното възлагане, но преди всичко са свързани със забраната за изменяване или допълване на договор, сключен по реда на НВМОП. В тази връзка, макар че по отношение на втория от поставените от касатора въпроси не е посочено конкретно основание по чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че разпоредбите на НВМОП и ЗЗД се намират в съотношение на специален към общ закон, като приоритет имат нормите на специалния закон, а общият се прилага доколкото липсва специална уредба, с което правило изцяло се е съобразил въззивният съд.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.07.2009 г. по гр.д. № 447/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: