Р Е Ш Е Н И Е
№ 663
София, 20.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 307/2008 г.
Производство по чл.218а, б.”б” и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц. срещу решение № 217 от 04.02.2008 г. по гр.д. № 1752/2007 г. на Софийски апелативен съд. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК(отм.).
Ответникът по касация “ Е. 2000” А. не е изразил становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК(отм.) от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по иск на касатора С. А. Ц. срещу “Е” А. за установяване по реда на чл.431, ал.2 ГПК, че освобождаването му като изпълнителен директор от съвета на директорите на ответното търговско дружество, вписано с решение № 3* от 23.02.2006 г. по ф.д. № 8738/1999 г. на ФО на СГС въз основа на решение на Съвета на директорите от 14.02.2006 г., е несъществуващо обстоятелство. Искането му е обосновано с твърдението, че за заседанието, на което е прието вписаното решение той не е бил поканен, независимо от депозираната пред съда покана, оформена като връчена при отказ. Поддържано е, че поради опорочената процедура по свикване на заседанието – чл.23 от Устава- Съветът на директорите като колективен орган не е взел валидно решение.
С въззивното решение, предмет на касационно обжалване е потвърдено отхвърлителното решение на Софийски градски съд от 28.02.2007 г. по ф.д. № 138/2006 г. по съображения, че е вписано съществуващо решение на СД, законосъобразността на което не е била оспорена по реда на чл. 71 ТЗ в отделно исково производство или чрез допустимото според ТР № 1/2002 г. на ВКС-ОСГК съединяване на иска по цитирания текст наред с предявения по чл.431, ал.2 ГПК(отм.). Изтъкнато е, че на нищожност на взето от колективен орган на управление страната не може да се позове инцидентно и предвид обстоятелството, че установителен иск по чл.71 ТЗ не бил предявен и до момента на приключване на съдебното дирене, съдът е заключил, че е налице валидно възникнало обстоятелство към датата на регистърното решение.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Касаторът поддържа довод, че след като безспорно е било установено по делото, че не е бил надлежно поканен и заседанието на съвета на директорите е проведено без негово участие, то ирелевантно за спора се явявало обстоятелството, че събранието е имало кворум и е могло да формира мнозинство, доколкото изпълнението на това изискване не можело да заличи пороците при свикване на същото заседание, рефлектиращи и върху валидността на взетото решение. Така наведеният довод е относим към иск за отмяна на решение на колективен орган на акционерното дружество по реда на чл.71 ТЗ, но не и към спора, предмет на настоящето производство.
За да бъде успешно проведен иск по чл.431, ал.2 във връзка с чл.498 ГПК(отм.) за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, то трябва да не е съществувало към момента на вписването му в търговския регистър, какъвто несъмнено не е настоящия случай.
Напълно обоснована е преценката на решаващия състав, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения – за нищожност на вписаното решение на съвета на директорите поради опорочена процедура по свикване, но не и на провеждане на заседанието, на което то е било прието, не могат да доведат до извод за вписване на несъществуващо обстоятелство. Взетото на това заседание решение за освобождаване на касатора като изпълнителен директор е съществуващо и подлежи на вписване. Процесуалната му незаконосъобразност, каквато се поддържа от касатора, не може да бъде преценявана в настоящето производство, което би довело до недопустимо заобикаляне на чл.71 ТЗ.
Както правилно е приел въззивният съд, касаторът е бил легитимиран да оспори валидността на взетото от СД решение чрез допустимото според ТР № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК съединяване на иска по чл.71 ТЗ с този по чл.431, ал.2 ГПК(отм.), което процесуално право не е било упражнено от него в настоящето производство. Следва да се подчертае обаче, че и при успешно проведено оспорване на решението на СД чрез иска по чл.71 ТЗ, този резултатът не би могъл да доведе до положително решение по така предявения от касатора иск по чл.431, ал.2 ГПК(отм.), доколкото по делото не е съществувал спор, че такова решение е било взето, което само по себе си опровергава твърдението му, че вписаното от регистърния съд обстоятелство е несъществуващо.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение е постановено без наличието на инвокираните в касационната жалба отменителни основания и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 04.02.2008 г. по гр.д. № 1752/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: