О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 550
София, 20.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1128/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” ООД срещу въззивно решение № 1* от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1634/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 287 от 20.04.2009 г. по гр.д. № 895/2008 г. на Софийски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу “Г” АД-София иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 42 702.29 лв., както и кумулативно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 4 198.25 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, като в евентуалност се навеждат и оплаквания за наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложенето, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В подкрепа на твърдението си за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК последният сочи даденото от въззивния съд разрешение на въпроса кога е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, което според него противоречи на приетото от в Решение № 1* от 05.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3225/2007 г., І г.о. по посочения въпрос, както и на множество решения, постановени от Върховния административен съд. Посочени са и многобройни въпроси от материалноправно естество, касаещи сключването на окончателен договор по отношение на имот, чиято продажба е обещана с предварителен договор, по който една от страните е заменена от трето на него лице в качеството на купувач, произтичат ли от оформената с тристранно споразумение замяна на страната по договора последиците на разваляне на договора, съставляващо основание за обезсилване на данъчните събития, каквито според чл.25, ал.2 ЗДДС (отм.) са извършените по предварителния договор авансови плащания, както и дали последиците на гражданскоправната сделка дерогират задължението за прилагане на ЗДДС при продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл.18 ЗЗД.
Ответникът по касация “Г” АД възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
ВКС, състав на ІІ-ро т.о. намира, че касационната жалба е подадена от належна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието по предявения на основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД иск, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за репариране на вредите, изразяващи се в непризнатото му право на данъчен кредит върху придобития от него недвижим имот, като са изложени съображения, че за данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.2, т.2 ЗДДС (отм.), а според сега действащия ЗДДС – чл.25, ал.6, следва да се считат датите, на които физическите лица –купувачи по предварителния договор са извършили авансови плащания на цената на обещания имот, а обстоятелството, че по силата на тристранно сключеното споразумение последните са били заменени от акционерното дружество, в което те са собственици на капитала не води до извод, че предварителният договор е развален. В тази насока е изтъкнато, че споразумението включва елементите на договор на цесия за прехвърляне на вземанията на физическите лица, но не съдържа тези на договора за заместването им в дълга към продавача, доколкото задълженията им за цената на имота към датата на подписването му вече изцяло са били погасени. С така отреченото ретроактивно действие на тристранното споразумение, въззивният съд по същество е счел за неоснователни твърденията на ищеца и настоящ касатор, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.115, ал.1 ЗДДС да издаде кредитни известия към данъчните фактури, издадени по повод получените авансови плащания и след анулирането им да издаде на негово име нова данъчна фактура, доколкото такова задължение възниква само при разваляне на договора, каквото в случая не е налице.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът обосновава недопустимостта на въззивното решение с неправилно дадената квалификация на предявения иск, разгледан като такъв по чл.79 ЗЗД. Определената от съда правна квалификация на спорното право, макар и да обуславя изхода по делото, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Евентуално неправилно дадената квалификация на спорното право би представлявало допуснато нарушение на материалния закон, каквото би представлявало основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, към които законодателят не препраща в изчерпателно изброените основанията за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът възникнало ли е в тежест на ответника задължение за издаване на данъчна фактура на името на купувача при сключване на договор за продажба на обещания имот е от значение в случая за изхода на делото, но само произнасянето от въззивния съд по него не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване. Представеното Решение № 1* от 05.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3225/2007 г., І г.о. е неотносимо към процесния спор, тъй като с него са обсъдени последиците от неизпълнение на задължението на доставчика за осчетоводяване на ДДС в Дневника за продажбите, но не с него не е засегнат въпроса съставлява ли окончателният договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл.18 ЗЗД облагаема доставка според разпоредбите на ЗДДС и дължи ли се издаване на данъчна фактура от продавача.
Доколкото съдебните актове, постановени от Върховния административен съд не се включват в практиката на ВКС и на съдилищата по смисъла, вложен от законодателя в основанието по т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, цитираните от касатора и приложени от него решения на ВАС са неотносими към визирания критерий за селекция за допускане на факултативното касационно обжалване.
Настоящият състав приема, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване изисква същественият процесуално правен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко са обусловили изхода на спора. Поставените от касатора въпроси не осъществяват посоченото основно изискване, което позволява да се приеме, че поради отсъствието му не следва да се извършва преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1634/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: