О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 13.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 250/2008 година
Производство по чл.213 и сл. Във вр. с чл.70 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. М. К. срещу определение от 03.10.2007 г. по в.гр.д. № 3829/2005 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение с искане отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл. 215 ГПК отм.).
Настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение съобразно данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал.1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение на въззивната инстанция частната жалбоподателка е осъдена да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. на основание чл.65, ал.1 във вр. чл.110, ал.3 ГПК (отм.) поради несвоевременно представените от нея относими към спора доказателства.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Въззивното производство, в хода на което то е постановено е образувано по въззивна жалба на настоящата жалбоподателка срещу решението на Софийски районен съд, с което предявения от нея иск срещу ЗК “О” АД с правно основание чл.399 ТЗ (отм.), както и акцесорния такъв по чл.86 ЗЗД са отхвърлени по съображения, че сключения от страните застрахователен договор по реда на чл.23 ЗЗД не е произвел действие поради несъбъдване на условието за маркиране на притежавания от нея автомобил.
Твърдения във въззивната жалба на частната жалбоподателка за маркирането на автомобила съобразно клаузите на сключения договор не се съдържат във въззивната жалба, а доказателства в тази насока са представени от нея едва в третото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, поради което законосъобразно същият е приложил разпоредбата на чл.65, ал.1 ГПК(отм.).
Поддържаният в от жалбоподателката довод, че извършеното от нея процесуално действие по попълване на доказателствения материал не е причинило отлагане на делото е неоснователен. Отговорността по чл. 65, ал. 1 от ГПК(отм.) е свързана с наличието на проявена от страната небрежност при изпълнение на процесуалните й права във връзка с попълване на делото с факти и доказателства и тя се понася от нея не само когато с това е станала причина за отлагане на делото, но и в сучаите, в които изтъкването на нови факти и представянето на доказателства, които тя е могла своевременно да посочи, са довели до отмяна на решението, както е в разглеждания случай. Ето защо настоящият състав приема, че обжалваното определение е постановено без наличието на инвокираното с частната жалба отменително основание и то следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.10.2007 г. по в.т.д. № 3829/2005 г. на Софийски градски съд, с което Т. М. К. е осъдена на основание чл.65, ал.1 ГПК (отм.) да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: