О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 631
София,02.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 464/2009 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” О. срещу решение № 54 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 1737/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 19.05.2008 г. по гр.д. № 1657/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-то търговско отделение. С това решение е отхвърлен предявения от касатора иск за прогласяване на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД на нищожността на договор от 06.04.2005 г., нот.акт № 0* том ІІ, рег. № 8* нот.д. № 236/2005 г. на нотариус Б. Я. с рег. № 2* по силата на който “О” ЕА. прехвърлил в собственост на “Д” А. 4343/31590 ид.части от Производствено административен комплекс, находящ се в гр. С.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът излага съображения, че въпросът за правния му интерес, обусловен от установяване със сила на пресъдено нещо кой от ответниците като титуляр на правото на собственост има право да получи от него наемната цена за процесния имот, отдаден му под наем от първия ответник, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение № 1* от 11.08.2003 г. по гр.д. № 2185/2002 г. на ВКС, V г.о.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в приложените от него ТР № 104 от 07.09.1967 г. по гр.д. № 73/1967 г. на ОСГК и Определение – Р № 1* от 08.11.1999 г. по гр.д. № 421/1999 г. на ІV г.о. на ВКС въззивният съд при констатирана липса на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, съдът се е произнесъл с решение по предявения от него иск..
Ответниците по касация “О” ЕА. и “Д” А. не са изразили становище по допустимоста на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба по реда на чл.278 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
С оставеното в сила решение първоинстанционният съд отхвърлил иска на касатора за прогласяване нищожността на сключения на 06.04.2005 г. договор за продажба, по който първият от ответниците прехвърлил в собственост на втория от тях собствеността върху 4343/31590 ид.части от притежавания от него недвижим имот, находящ се в гр. С., предявен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, правния интерес от воденето на който обосновал с качеството си на наемател на процесния недвижим имот, отдаден му от първия ответник с договор от 02.06.2003 г. за срок от 5 години.
В съобразителната част на обжалваното решение въззивният съд приел от фактическа страна, че в хода на процеса срокът на наемния договор е изтекъл, същият не е подновен и ищецът е опразнил процесните помещения. Това обусловило извода му, че към датата на приключване на устните състезания ищецът не е нито наемател, нито осъществява фактическа власт върху него и поради това правният интерес от воденето му, респ. от спечелването му е отпаднал. Изтъкнато е, че евентуално положително решение по иска не би довело до промяна в правната му сфера чрез възстановяване на наемното правоотношение или придобиване на други права върху имота, което според съда води до извод за отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка, каквато в случая е правният интерес от воденето на предявения иск, поради което същият е неоснователен.
Настоящата инстанция приема, че повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос относно вида на съдебния акт, с който следва да се произнесе съдът при отъствието на процесуалните предпоставки за развитието на процеса и приключването му с решение по съществото на спора е от значение за делото и по него въззивният съд се е произнесъл в отклонение от константната практика на ВКС. Ето защо настоящият състав приема, че е налице соченото от касатора касацонно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касацинно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 1737/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “С” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 980 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: