О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N508
София, 11.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 537/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” А. , гр. Г. срещу решение № 3 от 21.02.2008 г. по гр.д. № 220/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 600 от 11.01.2007 г. по гр.д. № 375/2006 г. на Районен съд- Г. Д. , с което касаторът е осъден да заплати на “Д” ЕООД на основание чл.327 ТЗ сумата 9 950 лв., представляваща незаплатена цена на котелно гориво по фактура № 108/29.10.2003 г., ведно със законната лихва вмърху нея до окончателното й изплащане.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по съществения материалноправен въпрос относно изпълнението по сключения договор за доставка на гориво съдът се позовал на извършеното осчетоводяване на процесната фактура в противоречие с Решение № 3* от 24.03.2006 г. на ВАС по адм.д. № 7282/2005 г. Поддържа, че на посоченото основание касационното обжалване е допустимо и поради разрешаването в противоречие с Решение № 419 от 25.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 711/2004 г., ІІ т.о. и на Решение № 292 от 16.09.2005 г. на ВтАС по гр.д. № 232/2004 г. на въпроса относно момента, от който започва да тече 6-месечният срок по чл.195 ЗЗД.
Ответникът по касация “Д” ЕООД не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.327 ТЗ, въззивният съд е приел, че между страните по спора е сключен договор за търговска продажба на 19 900 тона котелно гориво, за доставката му е издадена фактура № 108/29.10.2003 г., която съдържа подпис за приемане на стоката и макар и осчетоводена в Дневника за синтетични и аналитични сметки, воден при ответника, сега касатор, същата не е заплатена. Релевираното от последния възражение за недължимост на сумата поради доставена с недостатъци стока е счетено за неоснователно от съда по съображения, че продавачът не е бил уведомен своевременно за откриването им, а правата на купувача са преклудирани поради изтичане на 6-месечния срок от предаване на котелното гориво.
Повдигнатият от касатора въпрос относно доказателствената стойност на счетоводните книги е процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретния спор, но по отношение на него не е налице сочения от касатора селективен критерий за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела, но основанието за допускане на касационно обжалване по този текст от процесуалния закон не включва практиката на Върховния административен съд, т. е. актовете, постановени от Върховната съдебна инстанция по административни дела. Ето защо, посоченото с изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК решение № 3* от 24.03.2006 г. на ВАС по адм.д. № 7282/2005 г. не може да бъде съобразявано при преценката за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По формирания извод от съда по приложението на чл.197 ЗЗД не е посочена противоречаща му практика на съдилищата. В съответствие с утвърдената съдебна практика въззивният съд е приел, че установеният от закона 6- месечен срок за упражняване правата на купувача по отношение на доставена му с недостатъци вещ (без оглед на характера им) започва да тече от момента на предаването й. Твърдението на касатора за разрешаването на повдигнатия от него въпрос относно началния момент на срока в противоречие с практиката на ВКС не се подкрепя от цитираното Решение № 419 от 25.04.2005 г. по т.д. № 711/2004 г., ТК, ІІ о., доколкото с него датата на узнаване за скритите недостатъци е посочена като определяща по отношение на давностният срок по чл.111, б.”б” ЗЗД, но не и по отношение на срока за упражняване на правата по чл.265, ал.3 ЗЗД (аналогичен на чл.197 ЗЗД).
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 21.02.2008 г. по гр.д. № 220/2007 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: