О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 380
София, 03.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 744/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” А. срещу решение № 125 от 04.08.2008 г. по гр.д. № 527/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 19.01.2006 г. по гр.д. № 445/2004 г. на Софийски градски съд касаторът е осъден да заплати на Р. С. С. сумата 94 941 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и на основание чл.86 ЗЗД сумата 50 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на въпроса легитимира ли се ищеца като акционер по силата на джиросано му временно удостоверение при липсата на прехвърлени му акции от търговското дружество, разрешен според него в противоречие с практиката на ВКС, като се цитира Решение№ 134 от 09.03.2004 г. по гр.д. № 882/2003 г. на ВКС, ТК. Като второ основание се сочи чл.280, ал.1,т.3 по отношение на въпроса за възможността предмет на иск по чл.55ЗЗД да бъде връщане на парична равностойност на апортирани в търговското дружество машини и анюитетна вноска, като счита че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението не е посочено, но в касационната жалба се повдига въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца не само поради разбирането, че джиросването на временното удостоверение без да са издадени реални акции не води до придобиването им, но е направено оплакване, че той може да се легитимира само с оригинала на временното удостоверение, с което се установяват и евентуалните последващи джира, поради което счита, че незаконосъобразно съдът се позовал на заверено копие на ценна книга, чието притежание не може да се установи по реда на чл.101, ал.1 ГПК (отм.).
Ответникът по касация Р. С. С. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С обжалваното решение е прието за установено, че “Л” ЕА. е преобразувана в А. , като в Заповедта на принципала разпоредено, че се разрешава да се увеличи капитала на дружеството с нови 59900 акции. Същите са придобити от “Т” ЕООД срещу парична и непарична вноска на обща стойност 94941 лв., като с втора заповед е разрешено като непарична вноска на ЕООД да се внесат машини на стойност 73 190 000 нед. лв., определена въз основа на тройна експертиза. Временното удостоверение, издадено с транспортно джиро на “ТМТ” ЕООД е джиросано от представляващия го М. на ищеца С. на 21.04.1997 г., който бил вписан в книгата на акционерите на Л. ” АД.
С решение на ВКС от 7.12.1998 г. по протест на Главния прокурор на Р България са отменени решенията за увеличаване на капитала на касатора, като се е възстановила фактическата обстановка преди увеличението на капитала на касатора. Въз основа на това е заключено, че “ТМТ” ЕООД е придобило в собственост новоемитираните акции, като съдът се позовал на издаденото на името на това дружество временно удостоверение. С джиросването му на ищеца последният според него придобил правата на акционер в “Л” А. , но въз основа на отменителните решения е отпаднало основанието, на което в дружеството са постъпили паричната и непаричната вноска, внесена от “Т” ЕООД, на обща стойност 94 941 лв., която не е върната на ищеца.
Настоящият състав намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По приложението на приетата през 2007 г. нова разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения липсва съдебна практика. Цитираното от касатора решение на ВКС по повдигнатия въпрос е постановено преди внесената законодателна промяна, което позволява на настоящата инстанция да преквалифицира основанието, на което следва да се допусне касационно обжалване, като го подведе под селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този критерий е налице и по отношение на въпроса за доказателствената стойност на ксерокопието или на официално заверения препис от временното удостоверение, същественото значение на който произтича от качеството му на ценна книга на заповед, която се прехвърля с джиро. Макар и неформулиран изрично, същият е инкорпориран в касационната жалба и произнасянето на ВКС по него би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 04.08.2008 г. по гр.д. № 527/2006 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 898, 82 лв. в едноседмичен срок от съобщението на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване или прекратяване на производството по него при неизпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: