О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 78
София, 09.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 437/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, образувано по повод подадена от С. Х. Ф. в качеството на управител на “П” ЕООД касационна жалба против решение № 113 от 26.05.2008 г. по в.ф.д. № 168/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 60 от 06.02.2008 г. по ф.д. № 320/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е отказано вписване на заявените от нея промени по партидата на дружеството, а именно – прехвърляне на 100 дяла със стойност 50 лв. всеки един от тях, собственост на П. Д. Д. , представлявана от настойника Н на С. Х. Ф., заличаване на М. Х. Ф. като едноличен собственик и управител на дружеството поради смъртта й, вписване на С. Х. Ф. като едноличен собственик на капитала и управител на “П” ЕООД, промяна на адреса на управление на дружеството.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване с наличието на визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 предпоставки. Поддържа, че като се е съобразилил с разпоредбата на чл. 65 ал.1 ТЗ и е приел, че малолетният наследник, поставен под настойничество не би могъл да бъде вписан като съдружник или едноличен собственик на капитала, възивният съд отрекъл правото му да изрази чрез своя настойник правно валидна воля дружеството да продължи дейността си съгласно изискването на чл.157, ал.1 ТЗ, като се разпореди с наследените дружествени дялове чрез прехвърлянето им по реда на чл.129, ал.1 ТЗ и при условията на чл.118 във вр. с чл.73, ал.2 СК, който извод бил формиран в противоречие с Решение № 35 от 22.02.2007 г. по т.д. № 508/2006 г. на ВКС, І т.о.
Настоящият съдебен състав като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК намира, че същата е редовна.
Независимо от процесуална й допустимост, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
За да приеме, че обстоятелствата, чието искане е заявено за вписване, не са валидно възникнали, въззивният съд е развил съображения, че дружественият дял се наследява, но не води до автоматично придобиване на членствени права от наследника на починалия в търговското дружество. Същественият материалноправен въпрос относно възможността малолетен наследник на собственика на еднолично търговско дружество да прехвърли чрез назначения му настойник дружествения дял на наследодателя си по реда на чл.129 ТЗ не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По аргумент за противното от чл.157, ал.1 ТЗ законосъобразно съдът е приел, че дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му поради невъзможността малолетния му наследник да изрази воля това дружество да продължи дейността си. Като се позовал на чл.65, ал.1 ТЗ, според който учредители на ТД могат да бъдат само дееспособни и правосубектни физически и юридически лица, съдът е изградил правилния извод, че малолетната наследница на собственицата на капитала на “П” ЕООД е придобила в патримониума си само стойността на дружествения дял, но не и членственото право на наследодателката си, поради което последното не е предмет на сключеният по реда на чл.129 ТЗ договор.
Повдигнатите материалноправни въпроси на са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с тази, изложена в съдебните актове , представени от жалбоподателя.
С приложеното към касационната жалба О. № 464 от 20.09.1996 г. по ч.ф.д. № 25/96 г. на V г.о. на ВКС, в което е коментирано съдържанието на членствените права е прието, че наследяването им е по-широко понятие от наследяване на дружествен дял, тъй като освен дял от имуществото на дружеството – чл.123 ТЗ, членствените права включват още и лични имуществени и неимуществени права – чл.123 ТЗ, които не се наследяват. В този смисъл е и цитираното от касатора Решение № 35 от 22.02.2007 г. на ВКС по т.д. № 508/2006 г., І-во т.о., което дава основание да се приеме, че не е налице поддържаното по чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е обосновано от жалбоподателката, което налага извод, че искането на страната за допускане на касационно обжалване поради отсъствието на визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки се явява неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 26.05.2008 г. по в.ф.д. № 168/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: