1_ИТ-00-75#1/19.10.2018 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4
КСО, чл.6, ал.8
КСО, чл.10, ал.1
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
Във Ваше запитване, постъпило по електронен път в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх.№ ИТ-00-75/05.10.2018 г. е описана следната фактическа обстановка:
Физическо лице е работило в Германия в продължение на 10 години. Завръща се в България, регистрира фирма и започва самостоятелна дейност. В същото време е записано на борсата от социалните служби на Германия и получава обезщетение от Германия.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Подлежи ли лицето на осигуряване и как следва да се осигурява същото в България?
2. Какво се случва с получаваното обезщетение от Германия?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по така зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражня-ващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). При условие, че на лицата по чл.4, ал.3 т.1, 2, 4-6 от КСО им е отпусната пенсия те се осигуряват по свое желание.
Лицата, посочени в разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл.5, ал.2 от кодекса, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал.1 от посочената наредба задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО. За 2018 г. опреде-ления минимален месечен размер на осигурителния доход е 510 лв. Максималния месечен размер на осигурителния доход за 2018 г. е 2600 лв.
Задължителното здравно осигуряване в България е уредено в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл.40, ал.1, т.2 от закона, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО дължат здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюно-производители, определени със Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО – Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В ЗЗО не е предвидена възможност самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по желание.
Предвид изложеното по-горе, в случай, че упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, Вие подлежите на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
По втори въпрос:
Съгласно чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурител-ното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, извън компетентността на НАП, респ. на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е предоставянето на становище относно поставения въпрос, свързан с изплащането на обезщетения за безработица от друга държава.