2_14/05.01.2018г.

2_14/05.01.2018г.
ЗКПО чл.10 и чл.33

В Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ … е постъпило писмено запитване относно дейността на „––––––––––“ ЕООД, заведено с вх.№ 14/––––––––. в Дирекция ОДОП –––––––.
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас дружество извършва консултиране и надзор във връзка с дейности, свързани с гмуркане в открито море съобразно с международните стандарти за провеждане на работа под вода, а именно: подводно освидетелстване и ремонт на подводната част на плавателни съдове на вода; подводно електродъгово рязане и заваряне; ремонтно-възстановителни и строителни работи на хидротехнически съоръжения под вода, локализиране, обследване и изваждане на потънали предмети; подводни огледи и заснемане. Услугите се извършват за данъчно-задължени лица на територията на Европейския съюз. В дружеството няма наети лица по трудово и извънтрудово правоотношение. Дейността се осъществява единствено от ––––––––––, който притежава ЛНЧ. Лицето има сключен договор за управление и контрол с дружеството, за което получава възнаграждение. Въпросите са:
Признават ли се за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой направени, извършени във връзка с дейността?
Приложими ли са разпоредбите на чл.121а от КТ?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
В разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1/ пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2/ физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Доколкото в описания случай формално е налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 условия, а именно – връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на извънтрудово правоотношение между дружеството и физическото лице (в случая договор за управление), то разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи – НКС и НСКСЧ.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Въпросът относно приложение разпоредбите на Кодекса на труда е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.

Уведомяваме Ви, че настоящото становище е принципно и че спазването на изискванията на данъчното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл.110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.

5/5

Вашият коментар