435_18.06.2019
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1;
чл.40, ал.1, т.1, б. „б“;
КСО – чл.5, ал.4, т.1;
Излагате следната фактическа обстановка: Ваш служител е в неплатен отпуск по негово желание от 15.04.2019г. до 31.12.2020г., включително. Считано от 15.04.2019г., лицето започва работа при друг работодател на втори трудов договор.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Кой следва да изплати здравните осигуровки на лицето до 30 – те работни дни и в последствие за периода на неплатен отпуск до 31.12.2020г.?
2. Работодателят задължен ли е да внася здравни осигуровки на лицето, след изтичане на 30 – те дни в календарната година?
С оглед изложеното в запитването, при сега действащата нормативна уредба и съобразно компетентността на НАП изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както за лицата по чл.4, ал. 1 (работници и служители) и 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в определеното съотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗЗО, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (за 2019г. в размер на 280,00 лв.); вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
От цитираната разпоредба следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона.
Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл.40, ал.1 от ЗЗО – по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице – член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.
В конкретната фактическа обстановка, осигуряването на Вашия служител по втория трудов договор е достатъчно основание за отпадане на задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, ползван по основния трудов договор.
Обстоятелството, че лицето е осигурено на друго основание по трудово правоотношение със същия или с друг работодател, или липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителни вноски, следва да се декларира пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
На основание чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно посочената разпоредба осигурителите са задължени да подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск.
Във Вашия случай следва да имате предвид, че при попълване на декларацията за периода на неплатен отпуск по основния трудов договор, който се зачита за осигурителен стаж, дните в неплатен отпуск трябва да се отразят в полето на т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“, в т. 15 „Ден, в който осигуряването е прекратено“ трябва да се посочи последният ден в осигуряване, а полетата на т. 27 „Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване“ и т. 28 – размер на осигурителните вноски за здравно осигуряване върху сумата в т.27 да не се попълват.
За периода на неплатен отпуск след 30-я работен ден, който не се зачита за осигурителен стаж, не следва да подавате декларация образец № 1, тъй като здравноосигурителни вноски за това време по реда на чл.40, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗЗО не се дължат.
Данните за здравното осигуряване на лицето за целия период на неплатения отпуск, включително този, който не се зачита за осигурителен стаж, ще постъпват в информационната система на НАП чрез декларация образец № 1, която трябва да се подава по втория трудов договор.