3_6017/16.12.2008г.
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 2 ;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 10;
ЗДДФЛ, чл. 49, ал. 1
Относно: Авансово и годишно облагане на дейността на частен съдебен изпълнител и на помощник съдебен изпълнител. Определяне на годишния размер на данъка от работодател на лица по основно трудово правоотношение.
В Дирекция „ОУИ” е постъпило запитване относно приложението на разпоредбите на данъчнотозаконодателство.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Какъв е редът за авансово и годишно облагане на частен съдебен изпълнител и на помощник частен съдебен изпълнител назначени по граждански договори в дружеството ?
2. На назначените по трудов договор лица работодателят задължен ли е да извърши годишно преизчисляване на данъка ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г./, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) сасамоосигуряващиселица посмисълана Кодексаза социално осигуряване.
Видно от изложеното и предвид чл. 6, ал. 1, т. 7 от Закона за частните съдебни изпълнители, частните съдебни изпълнители попадат в категорията на лицата упражняващи свободна професия.
Помощник частните съдебните изпълнители ако отговарят на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва също да се считат за лица упражняващи свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Данъчното облагане по ЗДДФЛ на доходите на лицата, упражняващи свободна професия, е уредено в глава пета, раздел III на същия закон, а именно,”Доходи от друга стопанска дейност”.
На основание чл.29, т.2 от същия материален закон, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто. В ЗДДФЛ не е предвидено изискване за документално доказване на направените разходи, т.е. те са нормативно признати. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.29 от същия закон, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Сумата на годишните данъчни основи се намалява с данъчните облекчения, предвидени в чл. 18, 19, 20 и 22 от ЗДДФЛ, при изпълнение на условията на цитираните разпоредби.
Придобитите през годината доходи, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ /в сила през 2008 г./ авансовият данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се определя от дружеството – платец на дохода, като се удържа при изплащането на дохода. Данъкът се внася до10-то число, следващ месеца, през който данъкът е удържан – чл. 65, ал. 10 от ЗДДФЛ.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 49, ал.1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В тази връзка, в разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.
Прилагането на посочените правила за определяне на годишния размер на данъка от работодател, който към 31 декември на данъчната година е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя, не е обвързано с наличието или отсъствието на други видове доходи, придобити от работника или служителя през данъчната година.’