Изх. №26-С-25
Дата: 07.04.2008 год.
ОТНОСНО: Авансово облагане на възнагражденията на физически лица, упражняващи свободна професия, съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ. Издаване на документи от физически лица, регистрирани като земеделски производители, и от физически лица, упражняващи свободна професия, съгласно чл. 9 от ЗДДФЛ. Сключване на граждански договори от физически лица, регистрирани като еднолични търговци по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-С-25/19.02.2008 г., Ви уведомявам следното:
1. Авансово облагане на възнагражденията на физически лица, упражняващи свободна професия,
Съгласно чл.43 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лице, придобило доход от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като тази разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се определя от:
– предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за
социално осигуряване – платци на доходи от стопанска дейност;
– придобилите доходите лица – в останалите случаи.
За целите на цитираните разпоредби, на основание чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания авансово данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Образците на “Сметка за изплатени суми“ и “Служебна бележка“ за 2008 г. са утвърдени със Заповед № ЗМФ-42 от 10.01.2008 г., издадена от министъра на финансите на основание чл.64, ал.З от ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр.7 от 22 януари 2008 г.).
Във връзка с определянето на авансовия данък, в образеца „Сметка за изплатени суми“ е предвидена част, която се попълва от физическото лице, придобило дохода. В тази част еднозначно е указано, че, когато физическото лице, придобило дохода, е самоосигуряващо се, то ред 4 (осигурителен доход от сумата по тази сметка, върху който се дължат осигурителни вноски) и ред 5 (задължителни осигурителни вноски) не се попълват.
Предвид гореизложеното, в случаите, когато предприятие или самоосигуряващо се лице изплаща на самоосигуряващо се лице доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, размерът на дължимия авансово данък се определя, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Следователно, в примера, посочен в запитването Ви, размерът на дължимия авансово данък ще се определи, като възнаграждението на лицето, упражняващо свободна професия – 1000 лв., се намали с нормативно признатите разходи (25 на сто) и така определеният облагаем доход (750 лв.) се умножи с данъчна ставка 10 на сто.
Механизмът за авансово облагане на доходите, изплащани от предприятия и самоосигуряващи се лица на самоосигуряващи се лица, се обуславя от нормативните актове, уреждащи реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица – Кодексът за социално осигуряване (КСО) и издадената на основание чл.4, ал.8 от същия кодекс Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно чл.11 от наредбата, за лицата по чл.4, ал.З, т.1, 2 и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението, т.е. при изплащане/получаване на възнаграждение не възниква задължение за осигурителни вноски. Лица по чл.4, ал.З, т.1, 2 и 4 от КСО са:
лицата,регистрираникатоупражняващисвободнапрофесияи/или занаятчийска дейност;
-лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици
или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на
неперсонифицирани дружества;
-регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
2. Издаване на документи от физически лица, регистрирани като земеделски производители, и от физически лица, упражняващи свободна професия.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
На основание чл.4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез фискално устройство лицата, които извършват следните дейности:
– продажбинасобственаинепреработенаселскостопанскапродукцияот
физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение
на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища
или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни (т.2);
– дейност на лица, упражняващи свободна професия (т.8).
2
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.З и 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
-наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
-дата на издаване;
– наименование,адресиномерзаидентификацияпо чл.84отДанъчно-
осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
-предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
-име, фамилия и подпис на съставителя.
На основание чл.9, ал.З от ЗДДФЛ, разпоредбите на ал.2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми“ или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста от закона.
Предвид гореизложеното:
-физическо лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е
търговец по смисъла на Търговския закон, при продажба на собствена и непреработена
селскостопанска продукция следва да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7,
ал.1 от Закона за счетоводството, а в случаите на продажби във или от търговски
обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като
магазин, склад или други подобни – фискална касова бележка от фискално устройство;
-физическо лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, следва
да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството,
когато платецът на дохода не издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за
изплатени суми“.
3. Сключване на граждански договори от физически лица, регистрирани като еднолични търговци.
В нормативната уредба не е установена забрана физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, да сключва т.нар. граждански договори в качество, различно от търговското, но за целите на облагането на доходите на физическите лица в ЗДДФЛ е заложено правилото, че в случаите, когато физическо лице извършва стопанска дейност като едноличен търговец, придобитите от лицето доходи от дейности, изброени в чл.29 от същия закон, не би следвало да се облагат по ред, различен от реда, предвиден в Глава пета, раздел II от закона – „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“.
Член 29 от ЗДДФЛ регламентира определянето на облагаемия доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тази насока са и легалните дефиниции, установени в § 1, т.28, 29 и 30 от ДР на ЗДДФЛ за целите на облагането на доходи, които са в обхвата на доходите от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, а именно:
– “упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на
услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което
не е регистрирано като едноличен търговец;
– “лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите;
консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители;
съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители;
представителите
по
индустриална
собственост;
медицинските
специалисти;
преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на
културата,образованието,изкуствотои науката;застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
– “извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по §1,т..26, 28 и 29 (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
В съответствие с гореизложеното, когато доходите от дейност, посочена в чл.29 от ЗДДФЛ, са придобити от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, същите би следвало да се включат в данъчната основа, формирана по реда на Глава пета, раздел II от ЗДДФЛ – „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“.
Заложеното в ЗДДФЛ правило цели елиминирането на случаите на отклонение от данъчно облагане, но не следва да се абсолютизира. Аргумент в тази насока, е фактът, че физическите лица могат да имат права по силата на други нормативни актове, които изискват съответното физическо лице да встъпва в правоотношения в качество, различно от това на търговец. Като примери могат да се посочат случаите, когато физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, е и специалист, утвърден за вещо лице (Закон за съдебната власт); член на избирателна комисия (Закон за местните избори); лицензиран оценител (Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители) и пр. В такива случаи не е налице нормативно основание придобитият доход от друга стопанска дейност да се смята и съответно облага като доход от стопанска дейност като едноличен търговец.
Предвид горното, правилото на чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ за недопустимост на данъчното третиране на доходите на лицата, регистрирани като еднолични търговци, като „доходи от друга стопанска дейност“ следва да се прилага само в случаите на отклонение от данъчно облагане, каквито са например случаите:
-когато предприятието на едноличния търговец е действащо и дейността,
извършвана от едноличния търговец, съвпада с дейността, от която физическото лице,
регистрирано като едноличен търговец, придобива доходи в качество, различно от
търговското;
-когатовсчетоводствотонапредприятиетона едноличния търговецсе
начисляватразходи, които се отнасят задоходи отдруга стопанскадейност,
придобивани от физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, в качество,
различно от търговското.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
//