чл. 8 от ЗДДФЛ
чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ
чл. 15, ал. 3 от СИДДО с Конфедерация Швейцария
изх. № М-26-Т-318/29.12.2020 г.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение на изплатени обезщетения съгласно чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ)
Във Вашето запитване посочвате, че дружеството, което обслужвате …, което предвид дейността си на авиопревозвач и мястото си на управление в Конфедерация Швейцария, прилага Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО) и внася данък върху доходите на служителите си в съответствие със швейцарското законодателство. В Република България по реда на ЗДДФЛ се облагат само вътрешните полети, които са извън приложното поле на СИДДО.
Желаете да получите разяснения относно това какво е третирането съгласно ЗДДФЛ и следва ли да се обложат с данък изплатени обезщетения съгласно чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, изплатени при прекратяване на трудово правоотношение/уволнение или се считат за доход от източник в чужбина и следва да се обложат в Конфедерация Швейцария.
Във връзка с така поставените от Вас въпроси и относимата към тях нормативна уредба, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:
В чл. 220, ал. 1 от КТ е предвидено, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради някое от изрично изброените в закона обстоятелства, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Чл. 224, ал. 1 от КТ от своя страна урежда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.
По отношение на определянето на източника на доходи, реализирани от физически лица, приложение намира чл. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Същевременно в чл. 8, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че от източник в Република България са обезщетенията, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. В конкретния случай следва да имате предвид също и разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ, която предвижда, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. На практика това означава, че определянето на източника на дохода в контекста на обезщетенията по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ е от значение за облагането на служителите на …, които са чуждестранни физически лица.
Доколкото обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатени при прекратяване на трудовите правоотношения със служители на …, не са пряко свързани с полагането на труд, а са доход с обезщетителен характер за неспазване срока на предизвестието за прекратяване по отношение на определянето на източника приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ.
По отношение на обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, които … изплаща на своите служители, доколкото правото за получаване на тези обезщетения по КТ е пряко обвързано с наличието на положен труд, в случай че физическите лица имат и труд, положен на територията на Република България, при определянето на източника на дохода следва да се има предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Независимо от реда, по който се определя източника, за целите на определяне вида на доходите по смисъла на ЗДДФЛ обезщетенията по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, получени от местни физически лица, са доходи от трудово правоотношение, които подлежат на облагане по правилата на ЗДДФЛ за облагане на доходите по трудови правоотношения. Същото третиране важи и за чуждестранните физически лица, когато обезщетенията са от източник в страната.
В чл. 75 от ЗДДФЛ е предвидено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай такава разпоредба е чл. 15, ал. 3 от СИДДО с Конфедерация Швейцария, която предвижда, че възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, самолет или пътно превозно средство, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на борда на речен кораб, използван във вътрешния речен транспорт от предприятие на едната договаряща държава, може да се облага с данък в тази държава. Следва да се има предвид, че това правило намира приложение към трудовите възнаграждения, съответно обезщетения по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, получени в контекста на осъществявана дейност по международен транспорт по смисъла на чл. 3, ал. 1, буква е) от СИДДО с Конфедерация Швейцария. В случай че те се получават във връзка със или част от тях са причислими към вътрешен транспорт, приложение следва да намери общото правило за облагане за доходи от трудово правоотношение съгласно чл. 15, ал. 1 от СИДДО.
В допълнение на горното, местните физически лица на Република България, които са получили обезщетения, обложени в Конфедерация Швейцария съгласно чл. 15, ал. 3 от СИДДО, могат да ползват метод за избягване на двойното данъчно облагане (освобождаване с прогресия) по реда на чл. 23, ал. 1 от СИДДО с Конфедерация Швейцария.