Дължим данък при източника и размер на данъка при предоставяне на лицензни права за телевизионно излъчване на документални поредици.

Изх.№………….
Дата ……………
ОТНОСНО: Дължим данък при източника и размер на данъка при предоставяне на лицензни права за телевизионно излъчване на документални поредици.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ……02.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……., Ви уведомявамеследното:
В запитването е посочено, че дружеството има сключен договор с американска фирма за предоставяне на лицензни права за телевизионно излъчване на документални поредици.
Поставен е следният въпрос:
Дължи ли се данък при източника и в какъв размер?
На основание чл. 195, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Сред видовете доходи, подлежащи на облагане, са авторските и лицензионни възнаграждения /чл. 12, ал. 5, т 3/, чието съдържание е дефинирано с § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, а именно това са „плащания от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.”
Съгласно чл. 199, ал. 1 от корпоративния закон данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от авторски и лицензионни възнаграждения е брутния им размер. Ставката на данъка е определена с чл. 200, ал. 2 от закона в размер на 10 на сто.
За да се отговори на въпроса дължи ли се данък при източника и в какъв размер освен изискванията на ЗКПО следва да се имат превид и разпоредбите на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите в сила от 15.12.2008г. като цяло, в която авторски и лицензионни възнаграждения и тяхното облагане са определени с чл. 12 от същата.
С разпоредбата на чл. 12, т. 1 от цитираната спогодбата авторските и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава /България/ и платени на местно лице на другата договаряща държава /САЩ/, могат да се облагат с данък в тази друга държава /САЩ/. Спогодбата предвижда на основание чл. 12, т. 2, че такива авторски и лицензионни възнаграждения се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава /България/, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава /САЩ/, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Съгласно чл. 135 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуалин кодекс /ДОПК/, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ДОПК изискват за целта, чуждестранното лице или негов пълномощник да подаде Искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в което той удостоверява пред органите по приходите, че:
1.е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация;
2.е притежател на доход от източник в Република България – това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице;
3.не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – това обстоятелство също се декларира от чуждестранното лице;
4.са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба – удостоверяват се с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства, но тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации /по аргумент от чл.136 т.4 и чл.137 ал.4 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс
Искането и приложените към него документи се подават в Териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от същия кодекс се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК.
В изпълнение на разпоредбата на чл.136 ал.1 от ДОПК и удостоверяване от данъчните власти на другата държава, в удостоверителния документ следва да се посочи че за съответната година, за която ще се ползва облекчението фирмата, получател на дохода е тяхно местно лице по смисъла на ратифицираната спогодба.
Предвид посочените по-горе нормативни основания и изисквания, и представените със запитването документи при условие, че начислените доходи не надхвърлят 100 000 лв. и пред платеца на дохода са доказани основанията за прилагане на спогодбата със САЩ следва да бъде удържан и внесен данък при източника в размер на 5 % от брутния доход на авторските и лицензионни възнаграждения.
При условие, че пред платеца на дохода не са доказани основанията за прилагане на разпоредбите на спогодбата със САЩ се дължи данък в размер на 10% в срока определен с чл. 202, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
На основание чл. 201, ал. 1 от ЗКПО обстоятелството по удържането и начисляването на данък при източника се декларира пред териториалната дирекция на НАП, където е регистриран платецът на дохода, чрез декларация по образец.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »