Изх.№ М-94-Т-330
Дата: 05.08.2016 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1-6;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 2;
НЕВДВПОВ, чл. 3, ал. 1;
НЕВДВПОВ, чл. 3, ал. 3, т. 1;
НЕВДВПОВ, чл. 3, ал. 3, т. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11.
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП по електронната поща и заведено с вх. № М-94-Т-330 от 07.07.2016 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка лице е регистрирано като земеделски стопанин и внася авансово месечни осигурителни вноски. Получава доходи от субсидии, за които се облага по реда на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). През месец юли получава доход от консултантски услуги по граждански договор за период от два месеца.
Поставени са следните въпроси:
1.Платецът на дохода от консултантските услуги трябва ли да удържа задължителни осигурителни вноски?
2.При попълването на справката за окончателния размер на месечния осигурителен доход за 2016 г. към годишната данъчна декларация облагаемият доход от консултантските услуги следва ли да се раздели на 12 месеца, тъй като самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност през цялата година, или на 2 месеца, т. е. на броя на месеците, през които е извършвало тези услуги?
3.Трябва ли платецът на дохода да удържи данъка по ЗДДФЛ или получателят на дохода трябва да го внесе до края на месеца, следващ тримесечието, в което е получен?
4.Доходът като земеделски стопанин облагаем ли е за целите на регистрация по ДДС?
Предвид действащата към момента нормативна уредба по прилагане на осигурителното и данъчно законодателство, относима към изложения казус, изразявам следното становище:
1.По прилагане на осигурителното законодателство:
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината (чл. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
От представената в запитването фактическа обстановка става ясно, че лицето извършва консултантски услуги срещу определено възнаграждение, които не са пряко свързани с дейността му като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка, при определяне на осигурителния доход, върху който се внасят задължителните осигурителни вноски, тези доходисе разглеждат като доходи от полагане на труд без трудово правоотношение. В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно тази разпоредба при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд “Пенсии“). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО). По смисъла на §1, т. 9 от ДР на КСО “ непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава“. Следва да се има предвид, че регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция и получаващи доходи от положен труд без трудово правоотношение, както и произвеждащите преработена растителна и/или животинска продукция определят окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, (в т.ч. регистрирани земеделски стопани, които определят годишен осигурителен доход) се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана дейността. В конкретния случай, прилагайки тази норма, месечният осигурителен доход се определя, като облагаемия доход от консултантските услуги, посочен на ред 13, колона 5.5 в Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация, се разделя на броя на месеците, през които лицето е извършвало тези услуги през определените месеци и са отработени всички работни дни по календар.
В случай, че земеделският стопанин е извършвал консултантските услуги през определени дни от месеците в календарната година, т. е. за непълни месеци, месечният осигурителен доход се определя, като облагаемият доход, посочен на ред 13, колона 5.5в Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход се раздели на броя на работните дни за периода, през който са извършвани услугите.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Механизмът, по който се определя окончателния размер на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване в Таблица 2, колона 5.5 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход е същият, както за социално осигуряване.
2. По прилагане на данъчното законодателство:
В разпоредбата на чл. 43 от ЗДДФЛ е регламентиран редът за авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по
чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия авансов данък се изчислява като тази разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто (чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ).
В общия случай, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 и 6 на чл. 43 от закона, а именно в случаите когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи, платецът на дохода не следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, а задължението за авансово облагане е на получателя на дохода.
Горепосоченият ред се отнася за облагането на всички доходи на самоосигуряващото се лице, независимо дали те произтичат от дейността, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Дължимият авансов данък се декларира от физическото лице на основание чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ в срока за внасянето му, а именно до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на доходите.
По отношение на въпроса дали извършваните от земеделски стопанин доставки на стоки или услуги имат характер на облагаеми доставки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Предвид това извършваните от земеделски стопанин доставки на стоки или услуги, които не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта – “Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС и са с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго, са облагаеми доставки, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/