fbpx

дължим данък върху добавената стойност от частен съдебен изпълнител за неплатени такси от взискател съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 24-37-39
Дата: 06.02.2019 год.
ЗДДС, чл. 25

ОТНОСНО: дължим данък върху добавената стойност от частен съдебен изпълнител за неплатени такси от взискател съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите, с вх. №24-37-39/25.09.2018 г. е заведено Ваше писмо, с което ни информирате за следното:
В хода на извършена проверка по установяване на факти и обстоятелства се констатира, че взискател по две изпълнителни дела твърди, че частен съдебен изпълнител (ЧСИ) не е изпълнил задълженията си по чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) за изготвяне и връчване на сметка на взискателя и чл. 80 от ЗЧСИ, която изисква дължимите такси да се събират авансово. Производството по двете изпълнителни дела (ИД) е за провеждане на публична продан на неподеляеми недвижими имоти въз основа на влезли в сила съдебни решения по производства по съдебна делба.
След публичната продан по двете дела и при обявяване на разпределението взискателят разбрал, че не са били внесени 801,00 лв. разноски по едното ИД и 1 186,00 лв. по другото. Частният съдебен изпълнител не е уведомил взискателя за това, не е съставил сметка, съответно такава не му е връчена и не е указал последиците от невнасянето. Таксите обхващат периода от 22.04.2015 г. до 04.01.2017 г. и ЧСИ е издал на взискателя по двете изпълнителни дела една обща сметка по всяко едно от делата. За посочения период по едното дело има 48 отделни такси за извършени различни услуги, а по другото – 76. Предоставени са обяснения от ЧСИ относно спецификата на изпълнителното производство и събирането на таксите.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпросът дължи ли ЧСИ данък върху добавената стойност за неплатените такси от взискателя за периода 22.04.2015 г.- 04.01.2017 г. по двете изпълнителни дела или трябва да издаде фактура и да начисли данък едва когато взискателят ги плати?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:
Принудителното изпълнение може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово.
Публичната продан на допуснат до делба недвижим имот се извършва съобразно правилата на изпълнителния процес. В случая обаче не се касае до същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Публичната продан на недвижим имот, предмет на решение по чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата. Страните съделители са едновременно взискатели и длъжници в този изпълнителен процес. Поради това изложените в т.11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2 по описа на ОСГТК на ВКС съображения относно задължението на ЧСИ да събира дължимите такси по изпълнението авансово от взискателя считам неотносими към публичната продан, извършвана в изпълнение на съдебно решение за съдебна делба. При това производство не е възможно взискателят да избира способ за изпълнение, съответно съдебният изпълнител не може да извърши изпълнителни действия извън посочените в Глава четиридесет и трета от ГПК относно публичната продан на недвижим имот, нито може да пропусне извършването на регламентираните изпълнителни действия, освен при прекратяване на производството преди извършване на проданта. Поради това в тази хипотеза действията на ЧСИ не могат да доведат до прекомерност на разноските. В случай че разноските не са авансово събрани от съделителите, при разпределение на получената от проданта сума съдебният изпълнител съобразява размерите на квотите на съделителите и според тях определя размерите на полагащите им се суми – части от получената при проданта цена, като приспада дължимите суми за такси и разноски в изпълнителното производство.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Алинея 4 на същата правна норма предвижда, че при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.
Основното изискване към престациите с трайно изпълнение е освен единството на източника на правоотношението и спазването на определено поведение през период от време (при престациите с непрекъснато изпълнение), респективно осъществяването на еднакви по вид престации през определен или неопределен период от време (при престациите с периодично изпълнение). Поетапно изпълнение е мислимо при единна престация с обособени етапи, които могат да бъдат приети в определена степен на завършеност.
В настоящия случай за провеждане на публична продан на неподеляеми недвижими имоти не се касае за периодични престации, тъй като не са налице визираните в Тълкувателно решение № 3/03.05.2011 г. по т.д. 3/2011 г. на ВКС признаци, а именно, че характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо -годишен, месечен, седмичен или дневен.
Считам, че услугата, извършвана от ЧСИ при принудителното изпълнение, в частност при публичната продан на недвижим имот, независимо от обстоятелството, че обичайно производството се развива през продължителен период от време, не се характеризира като доставка с периодично, непрекъснато или поетапно изпълнение. За същата следва да се приложи общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и данъчното събитие да се счита възникнало на датата, на която услугата е извършена. В случая считам, че това е датата на издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот. Извън конкретиката на казуса считам, че данъчното събитие възниква при осъществяване на съответния изпълнителен способ, а не при всяко изпълнително действие. Изпълнителните действия сами по себе си нямат данъчноправен ефект. Те не са цел на производството, а са законовите способи за изпълнението на услугата (принудителното изпълнение на притезанието). При изпълнение на правилото на чл. 80 от ЗЧСИ за авансово заплащане на таксите за съответното изпълнително действие е налице авансово плащане за услугата, съответно възникване на задължение за начисляване на данък и изискуемост на същия за размера на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
В случая, тъй като на датата, на която са станали дължими таксите, същите не са платени на частния съдебен изпълнител, разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС не е приложима. Частният съдебен изпълнител е следвало да издаде фактура, съответно да начисли ДДС, за извършената от него услуга на основание чл. 113, ал. 4 от ЗДДС не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, в случая от издаването на постановлението за възлагане на имота.
Издаването на фактура не е задължително за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период съгласно чл. 119, ал. 1 от закона.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Документиране на доставки на течни горива.

ОТНОСНО: Документиране на доставки на течни горива.В запитването е изложена следната фактическа обстановка: „Т” ЕООД има договор с „ЕБ” АД да закупува горива от тяхната верига бензиностанции, като горивата се закупуват чрез издадени поименни карти на които е изписан регистрационния номер на автомобила имащ право да зарежда с нея. След изтичане на договорен период се

Наличие на основание за възстановяване на ДДС във връзка със Споразумение между Република България и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа и щаба на Върховния съюзен глав

Изх. № 24-39-14Дата:16.03.2018 год.ДОПК, чл. 4ОТНОСНО: Наличие на основание за възстановяване на ДДС във връзка със Споразумение между Република България и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа и щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол Вна НАП, с вх. №………………2018 г. е заведено Ваше запитване, в което

Постъпило запитване във връзка с прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Израел

Изх. № 26-Н-167#1Дата:21.01.2021 г. СИДДО с Израел, ДОПК, чл. 135-142, чл. 275а ОТНОСНО: Постъпило запитване във връзка с прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Израел В дирекция СИДДО при ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 26-Н -167/…2020 г., касаещо удостоверяване на качеството

данъчното третиране по ЗДДС на доставките, които представляваното от Вас дружество ще извършва към чешкото дружество.

5_53-02-515/ 21.10.2008г. ЗДДС, чл.21,ал.3В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество е сключило договор с чешка фирма ( нерегистрирана на територията на България)за осигуряване на електронна комуникационна услуга «Виртуална частна мрежа по протокол Етхернет» и договор за осигуряване на електронна комуникационна услуга «Достъп до интернет». Осигуряването на посочените услуги се извършва чрез доставчик на

Ползване на данъчно облекчение по чл.22г от ЗДДФЛ

ОТНОСНО: Ползване на данъчно облекчение по чл.22г от ЗДДФЛПо повод Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. … с вх. № 94-00-26 от 16.02.2018 г., Ви уведомявамследното:В запитването посочвате, че за 2017 г. искате да ползвате данъчно облекчение по реда на чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на

данъчно третиране на предоставяне на услуга по зареждане на електромобили съгласно ЗКПО, ЗДДС и Наредба№Н-18/2006г.

Изх. № 26-Е-113Дата: 10.01.2018 год.ЗДДС, чл.25ЗДДС, чл. 113Наредба №Н-18/2006г., чл.3 ОТНОСНО: данъчно третиране на предоставяне на услуга по зареждане на електромобили съгласно ЗКПО, ЗДДС и Наредба№Н-18/2006г. В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило запитване, заведено с вх. №26-Е-113 от 26.07.2017 г., в което е изложена следната фактическа обстановка: Основна дейност на

прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 23-29-91/14.11. 2014 г.В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-29-91/…2014 г.относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а като продължение на запитване относно

1_20-02-72/24.04.2018 г.

1_20-02-72/24.04.2018 г. ЗДДФЛ, чл. 4 и чл. 5ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 1 и ал. 2ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 1ЗДДФЛ, чл. 30 и чл. 37§1, т. 21 ДР на ЗДДФЛ Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. № /2018 г. е описана следната фактическа обстановка:В ТД на НАП е постъпило заявление с

Scroll to Top