М-26-С-168#2/28.04.2020 г.
ЗДДФЛ, чл. 7, чл. 8, чл. 37, чл. 46, чл. 58, чл. 65, чл.75
СИДДО между България и Индия, чл. 13, чл. 25
ОТНОСНО: Доход от източник в България, реализиран от чуждестранно физическо лице
В дирекция „Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане“ (СИДДО) при ЦУ на НАП е получено запитване, в което посочвате следното:
Българско юридическо лице чрез английска онлайн платформа за медикаменти, предоставя на регистрирани в нея потребители предписания относно подходящите за тях медицински продукти. За издаване на предписанията българското дружество ползва услугите на лекар – чуждестранно физическо лице, местно лице за данъчни цели на Индия. Същото не е в трудови правоотношения с българското дружество и не е посещавало България. Българското дружество предоставя на лекаря (чуждестранното физическо лице) необходимите данни за лицето, което се нуждае от медикаменти, той издава съответното предписание и българското дружество ги предоставя на потребителя в профила му на онлайн платформата. За издадените предписания българското юридическо лице получава заплащане от английската онлайн платформа и от своя страна заплаща на лекаря.
Във връзка с представените по-горе факти, Вие се интересувате от това подлежат ли доходите на чуждестранно физическо лице на облагане с данък при източника.
Във връзка с горепосоченото и на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за НАП, изразявам следното становище:
Доколкото лекарят е чуждестранно физическо лице за данъчни цели, то той е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България – чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Правилата за класифицирането на доходи като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ, като в чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че от източник в България са и възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица. По смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащанията от източник в България за „всякакви услуги от консултантско естество“, извършени от чуждестранно лице. В конкретния случай считам, че услугите, които извършва чуждестранното физическо лица, следва да се квалифицират като технически услуги, тъй като по съществото си представляват предоставяне на мнение, предписание, съвет, базирано на известни експертни/специфични познания/умения, и като такива имат консултантски характер.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък по реда на този закон, когато не са реализирани чрез определена база в страната. По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с препращащата норма на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДФЛ „определена база“ е:
* определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
* трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
От изложените във Вашето запитване данни може да се направи извод, че чуждестранното физическо лице не формира база в България. Следователно, физическото лице ще се облага с окончателен данък. Окончателният данък е в размер 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
Следва да имате предвид обаче, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Между България и Индия действа Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, обн. ДВ бр. 70 от 1995 г., в сила от 23.06.1995 г.
В разглеждания случай приложение спрямо облагането на дохода на чуждестранното лице намира разпоредбата на чл. 13 от СИДДО с Индия – „Авторски и лицензионни възнаграждения и такси за технически услуги“, доколкото реализираните от чуждестранното лице доходи попадат в обхвата на дефиницията „такси за технически услуги” (чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Индия), а именно „плащането на всякаква сума на което и да е лице с изключение на плащанията въз основа на трудов договор от работодател за услуги от управленски, технически и консултантски характер, включително за предоставянето на услуги от технически или друг персонал“.
В ал. 2, буква “б“ на чл. 13 от Спогодбата е предвидено, че таксите за технически услуги могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която са възникнали (България) и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят им е притежател на таксите за технически услуги и е местно лице на другата държава (Индия), наложеният данък няма да надвишава 20 на сто от брутната им сума. Тази разпоредба запазва правото на държавата на източника на дохода (България) да обложи тези доходи до определен максимален размер, доколкото такъв данък съществува във вътрешното й законодателство.
С оглед на гореизложеното, възнагражденията, начислени от българското юридическо лице, следва да бъдат обложени с данък при източника в Република България на основание ал. 2, буква „б“ на чл. 13 от СИДДО с Индия. Тъй като основен принцип е, че спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане не създават нови данъчни задължения, приложимата ставка е в размер на 10 на сто от брутната сума на тези доходи в съответствие с българското законодателство (чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ). От изложеното следва, че съгласно ЗДДФЛ, ставката предвидена за облагане на възнагражденията за технически услуги е по-ниска от тази в Спогодбата между България и Индия, поради което не се предвижда облекчение при облагането на тези доходи. Тъй като разглежданите доходи подлежат на облагане в България, двойното данъчно облагане ще бъде избегнато в съответствие с разпоредбите на чл. 25 от СИДДО с Индия и чуждестранното лице ще има право да ползва данъчен кредит в Индия за платения в България данък. Това право на физическото лице следва да бъде упражнено в съответствие с индийското вътрешно законодателство. Обстоятелството, че в България е платен данък при източника, може да бъде доказано пред чуждестранната данъчна администрация с удостоверение по чл. 58 от ЗДДФЛ.