Изх. № 24-38-28
Дата:29-06-2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 8.
ОТНОСНО: Дължими данъци и осигурителни вноски при изплащане на суми във връзка с канали в YouTube и предоставени права за поставяне на реклама
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в ЦУ на НАП с вх. №24-38-28 от 02.05.2017 г., Ви уведомявам следното:
В запиването сте посочили, че „……..“ ЕООД е компания, занимаваща се с рекламна дейност в интернет среда, управление на интернет сайтове, канали и други. Дружеството има сключени рамкови договори за срок от една година с няколко физически лица, които притежават популярни YOUTUBE канали в интернет платформата YOUTUBE. В каналите на лицата се публикуват авторски произведения на техните собственици. Физическите лица са абонирани за услугата ADsence онлайн, която им носи доходи на база на периодична извадка за осъществени кликове, получавана от GOOGLE. Доходите от тази услуга се получават единствено когато кликовете са осъществени върху уникален авторски продукт.
Дружеството използва CMS софтуер (Content Management System), който позволява на „……………“ ЕООД да управлява и менажира различни интернет платформи, канали и др. Съгласно сключените рамкови договори каналите на описаните по-горе физически лица са включени в кръга на управляваните от дружеството интернет потребителски канали и приложения, като лицата запазват изцяло контрола и авторските права върху публикуваните от тях произведения. Доходите от услугата ADsence се изплащат от GOOGLE на „…………“ ЕООД, а дружеството от своя страна изплаща същите суми на физическите лица, собственици на описаните канали. Към запитването сте приложили копие на договор за партньорство. В тази връзка са поставени въпроси относно данъчното и осигурително третиране на изплащаните на физическите лица възнаграждения.
Предвид така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
По прилагането на данъчното законодателство:
Определящо значение за коректното облагане на физическите лица има квалифицирането на доходите според източника им. Това е така, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
Следва да се има предвид, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица – за придобити доходи само от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Облагането на придобитите от физическите лица доходи ще бъде в зависимост от начина, по който те осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал.
По силата на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане, където в §1, т. 8 от на ДР на закона е указано, че „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Следователно, ако възнаграждението на физическите лица в конкретния случай се определя като авторско или като доход от продажба на произведения на изкуството от техните автори, облагаемият доход ще се определи по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. В тази връзка Ви уведомявам, че по въпроса относно наличието на авторски права, компетентна е Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата.
В случай че възнаграждението не може да се определи като авторско или като доход от продажба на произведения на изкуството от техните автори, следва да имате предвид, че за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто в съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:
1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);
2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;
3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му, което произтича от разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба не се прилага, когато физическото лице, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода. В тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, което в този случай е задължено да подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължими данъци.
По прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица.
Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начини:
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2. Да бъде възложено с договор за поръчка, или
3. В рамките на трудово правоотношение.
Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Предвид изложеното авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).
Следователно само в случай че доходите, които “………….” ЕООД изплаща на физически лица, са за отстъпено право на използване на публикуваните от лицата авторски произведения и в изплатените суми не са включени и възнаграждения за полагания труд по тяхното създаване, върху същите не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски от дружеството в качеството му на платец на доходите. Въпреки това в зависимост от начина, по който осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал, от който получават доходи, за лицата може да възникне задължение за осигуряване по съответния ред на КСО и ЗЗО.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/