Изх. № 33-00-152
Дата:04.06.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
КСО, чл. 6 ал. 10;
ДР на КСО, § 1 , ал. 1, т. 5;
ДОПК, чл. 128-129;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
НЕВД, чл. 3, ал. 3, т. 1;
Наредба № 9 от 3 април 2008 год., чл. 5;
Наредба № 9 от 3 април 2008 год., чл. 9, ал. 1, т. 1.
Относно: Дължими осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител, полагащо труд и по трудово правоотношение
Във връзка с Ваше запитване, препратено ни за отговор по компетентност от Националния осигурителен институт, с вх. № ………………………………… по описа нана Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Вие сте участник по мярка 112 „ Създаване на стопанства на млади фермери”. Тази програма изисква от Вас да се самоосигурявате. Ще започнете работа на 4-часов работен ден, като в същото време ще продължите да се самоосигурявате.
Поставени са следните въпроси:
1. Защо са дължими осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и като лице, упражняващо трудова дейност по трудово правоотношение?
2. В случай, че има надвнесени здравноосигурителни вноски, ще Ви бъдат ли възстановени?
Въз основа на изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Кодекса за социални осигуряване (КСО) и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., допустими за финансиране са физически лица или еднолични търговци, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са регистрирани за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Регистрирани земеделски производители по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР) са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно до 25 март заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски производител от 26 март, независимо, че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 от кодекса.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На основание чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Декларираният облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност, от който се определя окончателният размер на осигурителния доход за едноличните търговци, по смисъла на чл. 6, ал. 8 от КСО се определя по реда на чл. 3, ал. 3, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/.
Видно от изложеното в писмото, Вие ще започнете да упражнявате дейност и по трудово правоотношение с работодател. За работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат наоснование чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). В чл. 6, ал. 10 от КСО е предвиден специален ред за осигуряване налицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, с оглед ограничаване на осигурителния доход до максималния размер.
Съгласно тази разпоредба за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Следователно, месечният осигурителен доход на лице, което през календарния месец е работило по трудово правоотношение и като самоосигуряващо се лице, е сборът от осигурителните доходи, по всяко едно от основанията, но общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО (земеделските производители) се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Здравноосигурителните вноски на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО (работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец), се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на същата разпоредба, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, т. е. по реда за ограничаване на осигурителния доход до максималния размер за държавното обществено осигуряване, описан по-горе. Следва да се има пердвид, че в случаите, когато лицето е пенсионер, размерът на пенсията заема първо място в горепосочената поредност преди всички останали доходи.
Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК). В случай, че се установят недължимо внесени задължителни осигурителни вноски, за тези периоди следва да бъдат подадени и коригиращи декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
/Б. АТАНАСОВ/