КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 5
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……….. от 28.05.2013 г., отговаряме следното:
Според изложената фактическа обстановка в запитването, Ваш служител е уволнен от работа, считано от 16.04.2011 г., и впоследствие е възстановен на заемната преди уволнението длъжност съгласно решение на …… районен съд от 27.12.2011 г. Решението на районния съд е обжалвано пред …… окръжен съд в частта за обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), по което с решение от 19.03.2012 г. съдът се произнася в полза на лицето. Поради късното уведомяване на лицето за възстановяването му на предишната длъжност, то се явява на работа на 02.05.2012 г., като от 03.05.2012 г. отново е уволнено. С решение от 17.12.2012 г. на Районен съд гр. ……втората заповед за уволнение също е отменена.
Въпросите, които поставяте, са:
1.След като съдът признава уволнението на лицето за незаконно, не следва ли то да се яви на работа в 14-дневен срок от произнасянето на съда (27.12.2011 г.), т.е. до 10.01.2012 г.?
2.Завеждането на второ дело във връзка с отхвърленото от съда обезщетение, основание ли е лицето да не започне работа до приключване на второто дело?
3.Какъв е периодът, който ще се признае за трудов и осигурителен стаж и за какъв период трябва да се внесат осигурителни вноски от работодателя – до произнасянето на първоинстанционния съд (27.12.2011 г.) или до явяването на лицето на работа след приключване на второто дело за обезщетението (02.05.2012 г.) ?
4.За периода, който се признава за осигурителен стаж, но през който лицето реално не е работило, полага ли се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ?
5.След като съдът се произнася в полза на лицето и признава уволнението му за незаконно, трябва ли да се изплати обезщетение по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 от КТ?
При така представената фактическа обстановка, която не е напълно изяснена, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 99 от 2009 г., в сила 01.01.2010 г.; доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Съгласно чл. 296 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в сила влизат съдебните решения:
1.които не подлежат на обжалване;
2.срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
3.по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България (чл. 297 от ГПК).
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд, за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и в универсален пенсионен фонд и Учителския пенсионен фонд. (чл. 9, ал. 5 от КСО, доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.).
За времето на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).
Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, посл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.).
По отношение на останалите въпроси в писмото Ви, по които не е изразено становище от Дирекция ОДОП ….., Ви уведомяваме, че същите не са от компетентността на Националната агенция за приходите, тъй като са свързани с тълкуването и прилагането на трудовото законодателство. За отговор на тези въпроси е необходимо да се обърнете към съответното поделение на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда).
‘