КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 5;
НЕВДОВ – чл. 1а
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – гр. ……./17.10.2011 г., отговаряме следното:
Въпросите, които поставяте са:
1.В случаите на незаконно уволнение оказва ли влияние върху осигурителния доход, съответно върху осигурителната вноска, която се дължи за времето от уволнението до възстановяването Ви на предишната работа, увеличението на минималната основна заплата на учителите в средното образование?
2.Расте ли през това време и класът за прослужено време?
Предвид изложеното и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и в универсален пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО).
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година (чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване – посл. ред. 01.01.2010г.).
За лицата, които преди незаконното уволнение са заемали учителски длъжности по смисъла на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за периода на незаконното уволнение не се внасят осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд, но при пенсиониране този период се зачита за учителски стаж (писмо Изх. № 91-01-204/06.08.2004 г. на Националния осигурителен институт).
От 01.01.2003 г. поради въвеждането на минимални осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за периодите на незаконно уволнение, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за съответната професия и основната икономическа дейност на осигурителя (аргумент на чл. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане, отм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.). От 01.01.2007 г., поради отмяната на чл. 9 от цитираната наредба приложимата норма по отношение на минималните осигурителни „прагове” спрямо незаконно уволнените работници и служители, е разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от НПОС.
От 01.01.2010 г. нормативно основание за прилагане на минималните осигурителни „прагове” в случаите на незаконно уволнение е новосъздаденият чл. 1а (нов – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.). В ал. 2 от разпоредбата е указано, че възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и квалификационни групи профессии), а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Минималните месечни размери на осигурителния доход за всяка календарна година, са посочени в Приложение № 1 към чл. 8 от ЗБДОО за съответната година. Следва да се има предвид, че от 01.01.2008 г. на основание точка 4 от забележките към Приложение № 1 на ЗБДОО за 2008 г. за работниците и служителите от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството не се определя минимален осигурителен доход. За тези лица възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, е последното брутно възнаграждение, получено преди уволнението, но не по-малко от минималната работна заплатаза страната.
Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното уволнение, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец (чл. 1а, ал. 1от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Предвид гореизложеното, увеличението на минималната основна заплата на учителите от средното образование, извършено през периода от незаконното уволнение до възстановяване на лицето на работа, не оказва влияние върху размера на осигурителния доход, респективно на осигуритените вноски, които се дължат за това време, тъй като за база при определянето им се взема предвид брутното възнаграждение, получено през последния месец с отработени дни преди уволнението. От значение е единствено изменението на минималния осигурителен доход, определен за основната икономическа дейност на осигурителя и квалификационна група професии, към която се отнася длъжността, на която лицето е възстановено.
Вторият поставен въпрос в запитването Ви е свързан с тълкуването и прилагането на разпоредби от трудовото законодателство, поради което не е от компетентността на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. ‘