Изх. № М-24-38-2
Дата: 27-01-2021 год.
КСО, чл. 7, ал. 12, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 7;
НЕВДПОВ, чл. 1а, ал. 1;
НЕВДПОВ, чл. 1а, ал. 2.
ОТНОСНО: дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
С Ваше писмо, препратено ни за отговор от Дирекция ОДОП – гр. …, с вх. №24-38-2/06.01.2021 г. по описа на ЦУ на НАП, е изложена следната фактическа обстановка:
На 23.04.2020 г., със заповед на управителя на „………………” ЕООД гр. …., е прекратено трудовото правоотношение на служител на основание чл. 328, ал. l, т. 12 от Кодекса на труда (КТ). Същият завежда дело срещу фирмата за незаконосъобразност на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. На 14.10.2020 г. лицето е починало и делото се продължава от двама негови наследници. С Решение от 09.12.2020 г. на … районен съд уволнението е признато за незаконно и актът за прекратяване на правоотношението е отменен, а фирмата е осъдена да заплати на наследниците обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставане без работа на уволненото лице, в размер на брутното му трудово възнаграждение – 5 161,00 лв. (по 2580,60 лв. на всеки наследник) за периода от уволнението му до датата на смъртта със съответните такси и разноски.
Въпросите, поставени в запитването, са следните:
1. Как следва да се начисли по ведомост сумата от 5161,00 лв. и какви осигурителни вноски и данъци се дължат върху нея за сметка на работодателя и за сметка на лицето?;
2. Как ще се подадат данните за лицето за месеците, през които е останало без работа (до деня на смъртта му)?;
3. Как да бъдат осчетоводени направените плащания за погасяване на разходи по делото и съответно изплатеното обезщетение на наследниците?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, относно въпросите касаещи прилагането на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. l, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. В конкретния случай осигурителен стаж се зачита и задължителни осигурителни вноски са дължими от датата на уволнението до датата на смъртта на лицето.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за него (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд ”Пенсии”, съответно фонд “Пенсии за лицата по чл. 69” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО).
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1a, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)). Съгласно чл. 1a, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение, или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 225 от КТ, поради което върху изплатеното обезщетение за оставане без работа на уволненото лице в размер на брутното му трудово възнаграждение – 5 161,00 лв. (по 2580,60 лв. на всеки наследник), не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Обезщетенията, върху които се дължат здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. От изложеното е видно, че обезщетенията за оставане без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи по чл. 225 от КТ, са извън кръга на цитираните в разпоредбата, т.е. здравноосигурителни вноски върху тези обезщетения също не се дължат.
В срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, осигурителят следва да подаде данни за осигурителния стаж и доход и за дължимите осигурителни вноски за лицето съгласно Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №H-13/2019 г.). Данните се подават за всеки месец от периода на оставане без работа, в конкретния случай от датата на уволнението до датата на неговата смърт, в който лицето не е осигурено на друго основание или за месеците, в които осигурителният му доход, предхождащ уволнението, е по-малък от осигурителния доход, върху който е осигурявано. Следва да се има предвид, че данните в декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” се подават, като в т. 12 ”Вид осигурен” се вписва код за вид осигурен 18, а в декларация образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” в т. 8 „Вид плащане” се вписва код за вид плащане 6.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/