Изх. №53-00-71/31.05.2018 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 3, във вр. с §1, т. 8 и т. 9 от ДР
ЗКПО – чл. 195
ОТНОСНО: Облагане с данък при източника на технически услуги, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано лице за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Деклариран и вписан основен предмет на дейност на дружеството е търговия на едро с парфюмерийни и козметични стоки. Получени са фактури за извършени услуги от регистрирано по ДДС дружество във Франция, с посочен в тях предмет: „поддръжка на уебсайт препратки и администриране на страници във Фейсбук“; „поддръжка на рекламна страница в Интернет“.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Посочените услуги следва ли да бъдат третирани като техническа услуга, по смисъла на ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
За да се квалифицира видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключеният договор (неприложен), уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните.
Относно квалифицирането на дохода, следва да се имат предвид дефинициите на понятията за целите на данъчното облагане.
Понятието „възнаграждения за технически услуги” е дефинирано в §1, т. 9 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, където е определено, че това са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Действащият ЗКПО ограничава обхвата на възнагражденията за технически услуги, които са обект на облагане с данък при източника. Следователно от облагане отпадат ремонт, поддръжка и др. технически услуги.
В конкретният случай предметът на услугите е „поддръжка на уебсайт препратки и администриране на страници във Фейсбук“ и „поддръжка на рекламна страница в Интернет“. Предвид техния характер, считам че не е налице възнаграждение за технически услуги, начислено от местно юридическо лице на чуждестранно такова, поради което съответно не е налице и доход от източник в страната, за който е приложим редът за облагане, определен в чл. 195 от ЗКПО.
Обръщам внимание, че във връзка с ползването на сайта (платформата) по принцип биха възникнали доходи, начислени от местното юридическо лице в полза на чуждестранни юридически лица. За доходите, свързани с ползване на софтуер е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на с.з. Аналогично на гореизложеното, или най-общо казано, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи, се определят като такива по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
Необходимо е да имате предвид, че на основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективна проверка и конкретна преценка относно съдържанието и характера на услугите, които получавате от чуждестранни юридически лица и приложението на горепосочените правила може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства.