КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 3, ал. 7, т. 1, ал. 8 и ал. 10;
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за лице, което упражнява трудова дейност на две различни основания – като собственик на ЕООД и като едноличен търговец
Според изложеното в запитването, Вие се осигурявате като едноличен търговец върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се лица. Същевременно сте едноличен собственик и управител на търговско дружество (ЕООД).
Интересувате се за следното:
1.Задължен ли сте да внасяте осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и чрез дружеството?
2.Може ли да сключите трудов договор с дружеството, по който да изпълнявате длъжността „търговски представител”?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Въпрос 1:
Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135, ал. 1 от ТЗ органи на дружеството са:
1.общо събрание;
2.управител (управители).
Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. Вписването се обнародва в Държавен вестник (чл. 119, ал. 1 и 2 от ТЗ). До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Едноличният собственик на капитала, който има сключен договор за управление с дружеството, има две възможности за осигуряване по част Първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО):
1. При сключен договор за възлагане на управлението с търговското дружество осигуряването на неговия собственик се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигурявяне са за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” като се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
2. Собственик на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд «Пенсии) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественно осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина).
Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като спазват поредността на доходите,определена в чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Предвид изложеното, ако собственикът на ЕООД не е сключил договор за управление и/или няма определено възнаграждение в качеството му на управляващ собственик, а е избрал да се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в този случай следва да се внасят осигурителни вноски авансово през календарната година само на едно от основанията –чрез дружеството или като едноличен търговец.
При сключен договор за управление и контрол между дружеството и неговия собственик осигуряването е едновременно и на двете основания. В тази хипотеза осигурителните вноски се дължат върху сбора от осигурителните доходи по договора за управление и контрол и като едноличен търговец, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и в последователност на доходите съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО.
Въпрос 2:
Собственикът на еднолично търговско дружество (ЕООД) не може да сключва сам със себе си трудов договор. При трудовите правоотношения, които предполагат власт и подчинение, едно и също лице не може да бъде едновременно работодател и служител или работник. В този смисъл има изразено становище от Националния осигурителен институт (писмо Изх. № 91-01-95 от 03.04.2002 г.).
‘