Изх. № 33-00-214
Дата:01.07.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 5, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 10.
Относно: дължими осигурителни вноски за лица, управители на повече от едно търговско дружество
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите, препратено ни по компетентност от НОИ, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 33-00-214 /2013 г., изразяваме следното принципно становище:
Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО) се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. В тази връзка, с цел ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход сеприлага чл. 4 от НЕВДПОВ. Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, когато лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.
Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, се взима предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 – последователността на възникване на правоотношенията.
В противен случай управителите на търговски дружества ще бъдат неравнопоставени спрямо работниците/служителите, подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 при положение, че основанието за осигуряване на двете групи лица е определено в една и съща алинея от кодекса (чл. 4, ал. 1 от КСО).
По отношение определянето и внасянето на осигурителни вноски върху възнаграждението по договорите e необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл. 6, ал. 3, изр. трето от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се разпределят между осигурител и осигурено лице, като размерите за фонд „Пенсии” са опредени с разпоредбите на т. 8 и т. 9, а за фонд „Общо заболяване и майчинство” и „Безработица”се разпределят в съотношение 60:40.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от КСО посочва, че задължението за внасяне на осигурителните вноски, както за своя сметка, така и за сметка на осигуреното лице, е на работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси. Легалната дефиницияна понятието „осигурител” е въведено с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КСО – това е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Следователно, осигурителните вноски са дължими в определените размери от съответния осигурител и няма нормативно основание осигуреното лице само да избира от кое дружествои в какъв размер да се внасят.
Предвид гореизложеното, в хипотезата на упражняване на трудова дейност с определено възнаграждение по няколко договора за управление, управителят следва да декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки един от договорите, съблюдавайки последователността на възникване на правоотношението с оглед ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер.
В обобщение на гореизложеното, при определяне поредността на доходите, върху които се дължат вноски за ДОО, при изпълнение по повече от един договор за управление и контрол на търговско дружество, при необходимост се взима предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
/БОЙКО АТАНАСОВ/
‘