2_ 1877/28.12.2012 г.
ДОПК – чл.72;
чл.74, ал.2, т.1;
КСО – чл.9, ал.3, т.2;
чл.9, ал.5;
НЕВДОВ – чл.1, ал.8, т.7;
чл.1а, ал.1;
чл.1а, ал.2;
чл.4а;
Наредба № 5/29.12.2002 г. – чл.7, ал.2;
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски за лице, чието уволнение е признато за
незаконно от съда
В изложената в писмото Ви фактическа обстановка описвате, че ……. е бил възстановен от съда поради незаконно уволнение. Решението на съда е от 22.04.2012 г. Съдът му е връчил съобщение за решението на 29.11.2012 г. На 16.11.2012 г. на …….. е изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца, считано от датата на уволнението – 13.09.2010 г. На 12.12.2012 г. сте получили заявление от ……, че на основание чл.327, ал.1, т.8 от КТ, прекратява трудовия договор и не желае да се върне на работа в …… ЕАД.
Поставяте следните въпроси:
1. За какъв период от време следва да платите осигуровки на лицето?
2. Възможно ли е да Ви бъде предоставена информация за …… къде е работил, период на работа и върху какъв осигурителен доход е осигуряван за времето, за което следва да внесете осигурителни вноски за него?
3. Необходимо ли е да заличите уволнението, след като лицето прекрати трудовото си правоотношение, без да се яви за възстановяване на работа?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които сеправят осигурителни вноски (НЕВДОВ), не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 225 от КТ.
На основание разпоредба на чл.9, ал.3, т.2 (доп., ДВ бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж се признава времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл.9, ал.5 от КСО).
Съгласно разпоредбите на чл.1а, ал.1 от НЕВДОВ, осигурителните
вноски по чл.9, ал.3, т.1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл.9, ал.3, т.1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл.6, ал.2, т.3 от КСО (чл.1а, ал.2 от НЕВДОВ).
Ако за периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, то дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година.
Основанията за разкриване на данъчната и осигурителна информация се съдържат в разпоредбата на чл.72 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно, която при наличието на определени обстоятелства и при спазването на регламентиран ред може да бъде предоставена данъчна и осигурителнаинформация, представляваща тайна. Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред на определени задължени лица и субекти. Към постъпилото писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната ТД на НАП следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните (чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл.4а от НЕВДОВ, за периодите по чл.9, ал.3, т.1 и 2 от КСО, лицето е задължено да представи пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
По силата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, осигурителните вноски са дължими, без оглед на това дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране по чл.4а от НЕВДОВ.
В случай, че в последствие лицето декларира пред осигурителя, че е било осигурявано на друго основание за последнияпериод, надвнесените осигурителни вноски следва да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл.128 и чл.129 от ДОПК.
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, следва да се представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода, през който лицето не е работило. Осигурителят подава данни с декларации образец 1 и 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г., уведомление по чл.62, ал.4 от КТ се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случаите, ако уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението. В случая подаденото от дружеството уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение през 2010 г. следва да бъде заличено.
‘