3_1002/06.03.2009 г.
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б”
Относно: дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване за времето на неплатен отпуск
Постъпило е писмено запитване относно приложението на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според изложеното в същото, в „А” – гр. ….. предстои две лица от персонала да ползват неплатен отпуск по свое желание. Оформили са се две различни хипотези:
В първата хипотеза лицето работи по основен трудов договор за неопределено време в „Б” с месечен осигурителен доход в размер под максималния осигурителен доход за 2009 г. – 2000 лв. В „А” същото работи по втори трудов договор на основание чл. 111 от КТ във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Лицето желае да ползва неплатен отпуск на основание чл.160, ал. 1 от КТ за срок от една година по втория трудов договор, като през същия период ще продължи да работи по основния трудов договор. Във връзка с това се поставя въпроса следва ли това лице да внася за своя сметка осигурителни вноски за здравно осигуряване за ползвания неплатен отпуск по втория трудов договор на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б”?
Във втората хипотеза лицето работи по основен трудов договор „А” и има сключен втори трудов договор на основание чл. 110 от КТ за допълнителен труд при същия работодател. Сумата на осигурителния доход на двете основания не надвишава 2000 лв. Лицето желае да ползва една година неплатен отпуск на основание чл. 160, ал. 1 от КТ едновременно по двата трудови договора. Във връзка с това се поставя въпроса следва ли лицето да внася здравни вноски за времето на ползвания неплатен отпуск по втория трудов договор, след като е внесъл вече такива по основния си трудов договор?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр.110/2008 г.), изразяваме следното становище:
Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал.1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Често срещани са случаите, при които лицата упражняват трудова дейност по повече от едно трудово правоотношение. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или с друг работодател, същият подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО).
На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2009 г. е определен на 2000 лв. Ако по основното трудово правоотношение лицето е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. В тази връзка, работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират сумата, върху която са внесени осигурителни вноски за работата по основното правоотношение.
При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравноосигурителни вноски по всеки от договорите, следва да се спазва следната поредност на доходите:
– брутно трудово възнаграждение;
– изплатени суми от средствата за социални разходи;
– парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на малко дете
– доход, върху който се дължат вноски за времето на неплатен отпуск.
Ако периода на отсъствие по определен договор се оформи като неплатен отпуск, следва да се приложи чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б“ от ЗЗО (в сила от 01.01.2005 г.). Съгласно посочената разпоредба за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя в размер 8 на сто върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (за 2009 г. – 130 лв.).
Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание, а именно в случаите по чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2 и чл. 171 от Кодекса на труда.
От горецитираната разпоредба е видно, че чрез работодателя се внасят здравноосигурителните вноски само за лицата в неплатен отпуск, които нямат друг доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за съответния трудов договор. Липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителните вноски, се декларира пред работодателя. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася. Тя се изчислява пропорционално на часовата заетост на лицето, определена с клаузите на сключения трудов договор.
От изложената фактическа обстановка става ясно, че за времето на неплатен отпуск на лицата по втория трудов договор извън установеното за тях работно време по основното трудово правоотношение, лицата нямат деклариран друг доход, върху който да са осигурени. Следователно те дължат за своя сметка здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск по втория трудов договор, независимо дали ползват такъв по основния трудов договор. Това задължение е относимо и в двете визирани в запитването хипотези.
Задължение на работодателя е на основание чл. 5, ал. 4 от КСО да подава данни за направените вноски за лицата в неплатен отпуск по основния и по допълнителен втори трудов договор.
От 01.01.2005 г. когато осигурените на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО лица са в неплатен отпуск по свое желание и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, същите могат да се възползват от разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО за освобождаване от задължението за внасяне на здравни вноски за същия период с подаване на заявление преди напускане на страната.
‘