3_10/02.01.2013 г.
ЗМДТ, чл. 8, ал. 5 , ал. 6; чл. 9; чл. 10, ал.1, ал. 2, ал. 3;
чл. 62; чл. 63, ал. 2; чл. 66, ал. 1; чл. 71;
ДОПК, чл. 4, ал. 3; чл. 107, ал. 2, ал. 3; чл. 108, ал. 1; чл. 144, ал. 1; чл. 209, ал. 2, т. 1, т. 3
Относно: задължения за такса битови отпадъци за притежаван недвижим имот – публична държавна собственост, зает от железопътна мрежа, находящ се извън строителните граници на гр…………….
Според изложеното в запитването НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ………… притежава имот – публична държавна собственост, находящ се извън строителните граници на гр. …………, обл. ………, зает от железопътна мрежа. Същият е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като е попълнена и таблица № 3, отнасяща се до разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011 г.
С Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси Община …………….., основавайки се на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, е определила размера на дължимата такса битови отпадъци за „депо и чистота”, като се посочва, че същата се дължи отЖелезопътна секция – ………….в качеството й на данъчно задължено лице по чл. 11, ал. 5 от същия закон.
Железопътна секция – ……… отказва заплащането на такса битови отпадъци, позовавайки се на писмо Изх. № 92-00-14/ 12.02.2008 г. на Дирекция „Данъчна политика” към Министерството на финансите. В същото е изложено становище относно недължимостта на данък върху недвижимите имоти в поземлени имоти, заети от железопътна мрежа.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпросът след като не се дължи данък върху недвижимите имоти за притежаваната публична държавна собственост, заета с железопътна мрежа, дължима ли е такса за битови отпадъци за същата от Железопътна секция – ……….?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ бр.117/1997г., посл. изм. ДВ. бр.54/2012 г.) изразяваме следното становище:
В чл.10, ал.1 от ЗМДТ са дефинирани недвижимите имоти, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Такива са: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
В чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ са регламентирани недвижимите имоти, които са изключени от обектите на облагане с данък и такива са : поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост, както и незастроените земеделски и горски земи.
ЗМДТ не съдържа легално определение на понятието „железопътна мрежа”. За тази цел следва да се имат предвид приложимите разпоредби на Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) и по-конкретно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същия закон, в който са изброени обектите на железопътната инфраструктура. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЖТ железопътната инфраструктура има от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 60 м от оста на крайния железопътен коловоз или на 100 м от нея – за магистрални железопътни линии, построени за скорост, по-висока от 160 км в час. В чертите на населените места ограничителната строителна линия се определя с градоустройствените и застроителните планове.
Разпоредбите относно таксата за битови отпадъци се съдържат в раздел І, глава трета от ЗМДТ и наредбите на общинските съвети по чл. 9 ЗМДТ. Компетентните органи за събирането й са съответните общински структури, администриращи местни данъци и такси. Принципът, върху който е изградена нормативната уредба на таксата за битови отпадъци е, че такса се заплаща за предоставена услуга.
Такса за битови отпадъци сезаплаща за услугитепо събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места /чл. 62 ЗМДТ/.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битовите отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за общественно ползване /чл. 63, ал. 1 ЗМДТ/.
Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година /чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/.
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за извършване на дейностите, изброени в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, като: осигуряване на съдове за битови отпадъци, събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депа, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и т. н.
В общия случай такса за битови отпадъци се заплаща за имоти, разположени в строителните граници на населените места, независимо дали са застроени или не, дори когато са освободени от облагане. Когато в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която се определят районите и видовете услуги, са включени и имоти, разположени извън строителните граници на населено място и услугите реално се предоставят, такса за битови отпадъци се дължи и за такива имоти.
Съгласно действащата нормативна уредба изцяло от компетентността на общинските съвети е както приемането на хипотези на освобождаване от такси, изцяло или частично, така и определяне на реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса (чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ). За тази цел чл. 9 от ЗМДТ предвижда законова делегация в полза на съответния общински съвет за издаване на наредба.
Следва да се отбележи също така, че основанията, при които имотите се освобождават от такса за битови отпадъци, са регламентирани в чл. 71 от ЗМДТ и са следните:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Извън горното във връзка с отказа на Железопътна секция – ……. да заплаща такса битови отпадъци би могло да се посочи, че разпоредбите по отношение на местните такси, регламентирани в чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 1 и чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ предвиждат, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По силата на чл. 4, ал.3 от същия закон в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Кметът на общината със своя заповед определя конкретните служители, които извършват дейностите по установяване, обезпечаване и/или събиране на местните данъци и такси.
Предварителното установяване на задължението се осъществява по реда на чл. 107 от ДОПК. На основание чл. 107, ал. 2 от същия кодекс задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Също така съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Обжалването на акта се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, като решението на административния орган подлежи на обжалване пред съответния административен съд.
По силата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК задълженията за такса за битови отпадъци могат да бъдат и окончателно установени чрез издаване на ревизионен акт по реда на чл.112 и следващи от същия кодекс.
Както ревизионният акт, така и актът по чл. 107 от ДОПК представляват изпълнително основание, въз основа на което може да се предприеме принудително изпълнение на публичните вземания – чл. 209, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК.
Предвид гореизложеното може да се обобщи, че дължимостта на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци е подчинена на различен нормативен регламент, поради което освобождаването от данък на имотите не обуславя задължително освобождаване на същите и от такса за битови отпадъци.