дължимите данъци и осигуровки за получено възнаграждение по сключен договор за управление и контрол, когато се получава от чуждестранно физическо лице- съдружник в българско юридическо лице.

В Дирекция ОДОП ….., с вх. № 96-00-9/10.01.2018 г. постъпи Ваше писмено запитване, относно дължимите данъци и осигуровки за получено възнаграждение по сключен договор за управление и контрол, когато се получава от чуждестранно физическо лице- съдружник в българско юридическо лице.
Описвате в запитването, че сте съдружник в българско юридическо лице и имате сключен договор за управление и контрол с определено възнаграждение. Посочвате, че сте немски гражданин и местно лице на Федерална република Германия за данъчни цели .
Също така ще извършвате и управление на товарен автомобил, с който ще се превозват товари освен в Р. България и в други страни от ЕС, но за тази дейност няма да получавате възнаграждение.
Поставяте въпроса : Какво е данъчното и осигурителното третиранена доходите,изплатени по сключения договор за управление и контрол?
С оглед на описаната фактическа обстановка и приложимо данъчно законодателство за Р. България, изразявам следното становище относно данъчното третиране:
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ (чл.5 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл.6 и 7 от ЗДДФЛ).
От описаната в запитването фактическа обстановка е видно, че лицето е чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България, поради което то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България.
Съгласно чл.8, ал.6, т. 9 от ЗДДФЛ, възнагражденията по договори за управление и контрол, начислени/изплатени от местни лица, се считат за доходи от източник в България. Изключение от това правило е разписано в нормата на чл.8, ал.7 от ЗДДФЛ, когато възнагражденията са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната – в тези случаи, възнагражденията по договори за управление и контрол не са от източник в България.
В случай, че физическото лице е чуждестранно по смисъла на чл.5 от ЗДДФЛ, следва да се има предвидразпоредбата на чл.37, ал.1, т. 9 от същия закон. На това основание доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ако доходите по договора за управление и контрол, изплатени на лицето в конкретния случай, попадат в обхвата на цитираната разпоредба, предприятието – платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ за удържания данък. С новото изменение на закона в сила от 01.01.2018 г. се задължават предприятията – платци на доходи, да подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път. Това важи и за деклариране на удържан данък през 2017 г., ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г. Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл.37 от ЗДДФЛ.
Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 1 – 9 и по чл. 8, ал. 11 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи /чл.37, ал.2 /.
Съгласно чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз.
Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.
Видно от гореизложеното, задължението за данъци по ЗДДФЛ не е обвързано с обстоятелствата имащи отношение към осигуряването на въпросното лице.
На основание чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Необходимо е да имате предвид, че между България и Федерална република Германия е сключена спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото. В този смисъл, по отношение облагането на физическото лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на упоменатата Спогодба.
В случая чл.15 от СИДДОпредвижда, че : „Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите (включително управителен съвет или надзорен орган или подобен по функции орган) на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази другадържава“.
Следователно не е налице противоречие между вътрешното законодателство и разпоредбите на Спогодбата.
Въпросът относно осигурителните задължения ще бъде изпратен до ЦУ НАП София за изразяване на становище, след което ще получите отговор.

Оценете статията

Вашият коментар