Изх. № М-26-Д-344
Дата: 24.01.2014 год.
Регламент № 883/2004, чл. 13;
Регламент № 987/2009, чл. 16;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ЗДДФЛ, чл. 37;
ЗДДФЛ, чл. 55;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ЗДДФЛ, чл. 136.
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с Ваше писмо с вх. № …………………….. г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Според описаната в писмото Ви фактическа ситуация, чужд гражданин, постоянно пребиваващ на територията на Република Германия, ще предостави консултантска услуга на фирмата Ви във връзка с внедряването на нова ІТ платформа за централизирано управление на транзитните товарни влакове. Фирмата Ви ще сключи граждански договор с лицето за срок от шест месеца с определено месечно възнаграждение за услугата, което ще надвишава максималния осигурителен доход за страната. В тази връзка поставяте въпроси относно дължимите осигурителни вноски и данък върху платимото месечно възнаграждение и свързаните с това задължения на страните по договора.
Предвид описаната фактическа ситуация и приложимата нормативна уредба Ви уведомявам за следното:
1. Относно прилагането на осигурителното законодателство:
След присъединяването си към ЕС, Република България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с тях. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите,
са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, в която следва да се внасят задължителните осигурителни вноски за съответното лице. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
Самоосигуряващите се лица и лицата, работещи без трудови правоотношения в България са самостоятелно заети лица за целите на определяне на приложимото законодателство съгласно европейските регламенти.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент № 883/2004 и чл. 14 от Регламент № 987/2009.
При условие, че посоченото в запитването Ви лице пребивава на територията на Германия и ще извършва трудова дейност едновременно в България и Германия, е необходимо то да уведоми германската компетентна институция (GKV- SPITZENVERBAND, DVKA) за обстоятелството, че упражнява дейност в две държави-членки. Германската компетентна институция ще определи приложимото за лицетозаконодателство.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
При условие, че посочения в запитването Ви лице полага труд единствено на територията на България, то подлежи на осигуряване в България по реда на българското законодателство.
За осъществяване на задължението за внасяне на осигурителни вноски за лицата, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец, се издава служебен номер от регистъра на задължените лица на НАП. Той се издава от компетентната териториална дирекция на НАП след подадено искане от задълженото лице.
Важно е да се подчертае, че в хипотезата на работа на територията на само една държава-членка не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1). В този случай периодите на осигуряване по българското законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване, издаван от Националния осигурителен институт /Национална здравноосигурителна каса/.
2. Относно прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
На основание чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. В общия случай, съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон доходите от услуги се считат за доходи от източник в България, само когато са извършени на територията на страната. От друга страна, в разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ е регламентирано изключение от това за възнагражденията за технически услуги. В тази връзка следва да се уточни, че по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, във връзка с препратката на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са: плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък за този вид доходи се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Данъчната ставка е 10 на сто, на основание чл. 46 от с.з. Предвид нормата начл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, при изплащане на доходи по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Освен това дружеството Ви ще е длъжно да подаде и декларацията по чл. 55, ал. 1 от закона (образец 4001), в срока за внасяне на дължимия окончателен данък.
Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в другмеждународендоговор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, с приоритет се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Фактите, изложени в запитването Ви, не са достатъчни за да се прецени дали лицето е установено за данъчни цели в Германия, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). С оглед на това, най-общо Ви информирам, че процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 135, ал. 2 от ДОПК, СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За тази цел, след възникване на данъчното задължение за доход от източник в страната, чуждестранното лице удостоверява основанията за прилагане на СИДДО – чл. 136 от ДОПК. Редът за удостоверяване на предпоставките за прилагане на съответната СИДДО е различен, в зависимост от размера на реализирания доход.
/СТОЯН МАРКОВ/