право на приспадане на данъчен кредит за начислено и взето под отчет с административен акт на митнически орган задължение за данък върху добавената стойност при внос на стоки

Изх. № М-24-37-41
Дата: 16.09.2016 год.
ЗДДС, чл. 16, ал. 1;
ЗДДС, чл. 16, ал. 4;
ЗДДС, чл. 54, ал. 1;
ЗДДС, чл. 68, ал. 2;
ЗДДС, чл. 72.
ОТНОСНО: право на приспадане на данъчен кредит за начислено и взето под отчет с административен акт на митнически орган задължение за данък върху добавената стойност при внос на стоки
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-37-41/18.07.2016 г., и приложените към същото Решение от 20.05.2016 г. на началника на Митница …….. и Решение № Р-362/32-178089/27.06.2016 г. на директора на Агенция “Митници”, е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на извършена от органите по приходите проверка на българско дружество е установено, че по фактура, отразена в дневник за покупки, съответно справка-декларация за данъчен период – месец декември 2014 г., издадена от новозенландско дружество, в която няма посочен начислен данък върху добавената стойност, с предмет на доставката прана новозеландска вълна, не е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). За резултатите от извършената проверка е уведомена Агенция “Митници” с писмо Изх. № 546/21.03.2015 г. на директора на офис …… при териториална дирекция на……..
След извършена проверка от отдел “Последващ контрол” към Митница …….. е установено следното:
На 12.09.2013 г. е въведена на територията на държава от Европейския съюз (Германия, пристанище Хамбург) необщностна стока – прана новозеландска вълна, 44 бали. Съгласно фактура, в която като продавач е посочено новозенландско дружество, с получател по коносамент – немско дружество, което е притежавало paзpeшeниe за опростена процедура по деклариране, в качеството му на директен представител от името и за сметка на заявителя – друго немско дружество – получател по доставката на вълната и като такова декларира за режим “допускане за свободно обращение” с митническа декларация от 22.10.2013 г. в Митница Вартерсхоф, Хамбург посочената стока – прана новозеландска вълна, като стоките са освободени от митницата.
При преработката на 25 бали от немското дружество – получател по доставката на вълната е установено, че нишките не са с желаното качество. Останалите 19 бали са върнати на новозенландското дружество, като стойността на стоката е кредитирана на немското дружество – получател по доставката на вълната. Върнатите бали са складирани в склада на немското дружество, притежаващо paзpeшeниe за опростена процедура по деклариране, в гр. Бремен. Новозенландското дружество продава въпросните 19 бали на българското дружество, като условие на доставката е: “от склад Бремен” (ex store Bremen) и транспортът се организира от българското дружество. Част от доставката е предмет на фактурирана последваща доставка от новозенландското дружество към българското дружество, като стоката е транспортирана от Германия до България, видно от издадена от друго българско дружество фактура за извършения транспорт на стоката.
От извършена проверка по линия на международното сътрудничество и отговорите на офицер за връзка по митническите въпроси за България и Румъния, изпратени с писма № 32-257799/04.12.2015 г. и №32-38750/11.02.2016 г., е установено следното:
1. Въз основа на съвпадението на маркировките и балите, посочени в търговските фактури и съответно опаковъчните листи/бележките от кантара на новозенландското дружество за немското дружество и българското дружество, може да се предположи, че 19 от 23 – те бали, върнати от немското дружество, са били препродадени от новозенландското дружество на българското дружество.
2. Немската митническа администрация не може да потвърди със сигурност, че стоките по горепосочената фактура са били надлежно поставени под режим “допускане за свободно обращение” с горепосочената митническа декларация.
3. Съгласно кредитно авизо, издадено от новозенландското дружество, по сметката на немското дружество – получател по доставката на вълната е преведена сумата за връщане на 23 бали, без прихванати насрещни вземания.
Във връзка с гореизложените констатации с решение от 20.05.2016 г. на началника на Митница …….. на българското дружество е определен дължим данък върху добавената стойност, ведно с лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението – 02.12.2014 г. Според изложеното в запитването установеното с решението задължение за данък върху добавената стойност е внесено в републиканския бюджет. Допълнително е уточнено, че българското дружество е обжалвало решението на началника на Митница ………. С решение № Р-362/32-178089/27.06.2016 г. директора на Агенция “Митници” отхвърля жалбата като неоснователна.
В тази връзка въпросът Ви по същество е налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за начислено и взето под отчет с решение от 20.05.2016 г. на началника на Митница ……… задължение за данък върху добавената стойност при вноса на праната новозенландска вълна.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададения от Вас въпрос:
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, при условията на чл. 71 и в срока по чл. 72 от закона. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на право на приспадане на данъчен кредит, предвидени в чл. 70, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от същия закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за целите на облагането с данък върху добавената стойност внос на стоки е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.
Видно от изложеното в запитването, при извършената от митническите органи проверка е установено, че в конкретния случай липсват основания придобита по фактура от 02.12.2014 г. от българското дружество стока – прана новозеландска вълна, по която доставчик е новозенландско дружество, да се третира като вътреобщностно придобиване. Установено е, че в случая е налице въвеждане на необщностна стока на територията на страната, като на основание чл. 79, пар. 1, “а” от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламента) възниква ново митническо задължение и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС възниква задължение за данък върху добавената стойност. Въз основа на отразената данъчна основа в отчетен регистър – дневник за покупките по чл. 124от ЗДДС към подадена справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период месец декември 2014 г. е определен размерът на дължимите държавни вземания. Съгласно чл. 79, пар. 2 б. “а” от Регламента митническото задължение възниква в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява, в случая 02.12.2014 г. – датата на издаване на фактурата, с която новозенландското дружество продава стоката на българското дружество. В тази връзка с решението от 20.05.2016 г. на началника на Митница ……… се задължава българското дружество, на основание чл. 108, параграф 1 от Регламента, в качеството му на длъжник, съгласно разпоредбите на чл. 79, пар. 3 от същия регламент, да заплати съответстващите до размера на митническото задължение и данък върху добавената стойност, дължими държавни вземания. Във връзка с разпоредбите на чл. 114, параграф 2 от Регламента е начислена и лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението 02.12.2014 г. до датата на уведомяването в съответствие с чл. 102 от същия регламент.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит, според ал. 2 на същата разпоредба, се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
В случай че получател по доставка е пропуснал да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено.
По силата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Както беше посочено по-горе, на основание чл. 79, параграф 2, буква “а” от Регламента митническото задължение е възникнало на 02.12.2014 г., предвид което на същата дата възниква и данъчното събитие при вноса на стоката и данъкът върху добавената стойност става изискуем. Предвид това и на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит за осъществения от българското дружество внос на стоката възниква на 02.12.2014 г. В случая българското дружество е пропуснало да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72 от ЗДДС, като по този начин правото му на данъчен кредит за вноса на тази стока е погасено и последното не може да бъде упражнено.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар