Изх. № ЕП-1536
Дата: 06.02.2019 год.
ЗМДТ, чл. 10
ОТНОСНО: дължимост на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовир, внесен в капитала на „…………..“ ЕАД
В Централно управление на Националната агенция за приходите е получено Ваше писмо с вх. № EП-1536 от 22.11.2018 г., в което поставяте въпроса за дължимостта на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовир, внесен в капитала на „………….. – ……….“ ЕАД, намиращ се в туристическо ядро „Язовира“ …………
В писмото е изложена още следната фактическа обстановка:
За язовира е съставен акт за частна държавна собственост № 1536 от 19.04.2012 г., в който е направено отбелязване, че имотът е включен в капитала на „……………..“ ЕАД. Подадена е декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. На 13.11.2018 г. дружеството-собственик подава коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за промяна на отчетната стойност и прилага акта за държавна собственост, нотариален акт № 153 от 04.12.2012 г. и скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър № 15-203758 от 03.04.2018 г. С нотариален акт № 153 от 04.12.2012 г. за собственик на язовира е признато „……………….“ ЕАД. В същото време дружеството подава и заявление свободен текст за закриване на партидата за облагане.
С оглед на изложеното поставяте следния въпрос:
Дължи ли се данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за язовира, за който е издаден акт за частна държавна собственост?
В отговор на поставения въпрос, описаната фактическа обстановка, относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Обекти на облагане с данък върху недвижимите имоти са поземлените имоти, които:
– са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания;
– са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/
чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Имотите по чл. 8, т. 1 ЗУТ могат да бъдат за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и територии за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт и др.
Според определението на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ „поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост“. Облагаеми с данък върху недвижимите имоти са язовирите в случаите, в които това понятие се използва със съдържанието на „поземлен имот, трайно покрит с вода“ и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Язовирите, публична държавна или общинска собственост, представляват водни обекти по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, в резултат на което са изключени от обектите на облагане с данък. Язовирите, за които има съставени актове за държавна собственост, но са внесени в капитала на търговски дружества, какъвто е настоящият случай, губят качеството си на имоти, държавна собственост, дори ако държавата е единствен собственик на прехвърленото в тях имущество /чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост/. Поради тази причина те не се освобождават от данък на основание чл. 10, ал. 2, изр. второ ЗМДТ.
В разглеждания случай е налице влязъл в сила подробен устройствен план на туристическо ядро „Язовира“, одобрен с приложената към преписката заповед №РД-02-14-40 от 24.01.2007 г. Към преписката не е представена скица от застроителния и регулационен план и данни с конкретното предназначение на имот с идентификатор 67653.15.300, но от приложената кадастрална скица №15-203758 от 03.04.2018 г. е видно, че начинът на трайно ползване на имота е „язовир“. В скицата също така се съдържат данни, че трайното предназначение на територията, в която е разположен язовирът, не е селскостопанска, а за води и водни обекти. Земята, върху която е разположен язовирът, не би могла да бъде определена като „земеделска“, ако се изхожда от основното определение, дадено от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като не е предназначена за земеделско производство. В резултат в случая не е налице хипотезата по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ /незастроена земеделска земя/, която би представлявала основание за недължимост на данък.
Като заключение считам, че в конкретния случай е налице поземлен имот – язовир, за който се дължи данък върху недвижимите имоти. Задължението за такса за битови отпадъци се определя от вида на услугите, които се предоставят в района на местонахождение на имота, определени със заповедта на кмета на общината по
чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/