Дължимост на данъка върху превозните средства за периода, през който същите са били със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал. 10 и ал. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)&#1

3_1186/01.06.2017 г.
ЗМДТ, чл. 52, т. 1;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
ОТНОСНО: Дължимост на данъка върху превозните средства за периода, през който същите са били със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал. 10 и ал. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
В запитването не e изложена конкретна фактическа обстановка, а са поставени следните въпроси:
1.С промяна на Закона за движение по пътищата от 01.01.2016 г. е въведена нова алинея 10 на чл. 143. Дължи ли се данък върху превозните средства за периода от служебно прекратената регистрация на пътните превозни средства (ППС) до нейното възстановяване служебно или по желание на собственика?
2.С промяна на Закона за движение по пътищата от 21.01.2017 г. са въведени нови алинеи 11 и 12 на чл. 143. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ общината получава данни от Министерството на финансите от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. Дължи ли се данък върху превозните средства за периода от служебно прекратената регистрация на ППС до нейното възстановяване?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр. 97 от 6 декември 2016 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Следователно, за да бъдат обекти на облагане, превозните средства следва да бъдат регистрирани за движение.
По отношение преустановяване на облагането с данък върху превозните средства с промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г., се създаде общо правило, по силата на което облагането на ППС се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 18 от цитираната наредба регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно.
В чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е уредено, чеслужебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ), и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Друга хипотеза за служебно прекратяване на регистрацията на пътните превозни средства е регламентирана в разпоредбата на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП. Съгласно тази норма служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
От анализа на цитираната нормативна уредба на ЗМДТ е видно, че прекратяването на регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане. Същевременно ЗМДТ не съдържа специална разпоредба, която да урежда различно данъчно третиране на отделните видове прекратяване на регистрация на превозните средства, регламентирани в ЗДвП и наредбата. Предвид това, независимо от основанието за прекратяване на регистрацията- служебно или по молба на собственика, с изключение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, облагането на МПС с данък върху превозните средства следва да бъде преустановено след прекратяване на регистрацията им за движение, от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията.
С възстановяването на регистрацията на превозно средство за движение по пътната мрежа в Република България (служебно или по искане на собственика), следва да се възобнови и облагането на тези ППС с данък върху превозните средства по реда, регламентиран в ЗМДТ.

Оценете статията

Вашият коментар