.№ 08-П-12
Дата:27.05.2014 год.
ЗМДТ, чл. 69, ал. 2
относно:Дължимост на лихви върху допълнително начислени задължения
за такса за битови отпадъци
В отговор на въпроса, който поставяте в писмото си относно началния момент, от който се дължат лихви върху допълнително начислени задължения за такса за битови отпадъци за недвижими имоти на предприятия,Ви уведомяваме:
Фактическата и правна обстановка в настоящия случай се свежда накратко до следното: Задълженията за такса за битови отпадъци за недвижими имоти на предприятия за 2011 г. са били определени в съответствие с решение № … от ….. г. на Общинския съвет на община …….., което по-късно е оспорено и отменено от Върховния административен съд с решение№ 10615 от 19.07.2012 г. по адм. дИзх. № 2862 от 2012 г.
През 2012 г. е извършено преизчисление на задълженията за имоти на предприятия, като е приложен § 25 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, в сила от 01.01.2011 г.
Според този текст от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година. В резултат на направените нови изчисления за някои данъчнозадължени лица задълженията за такса за 2011 г. се явяват в по-висок размер от таксата, определена по реда на предходното решение. В тези случаи се получава допълнително начислена такса през 2012 г., която се отнася за 2011 г.
Поставя се въпросът – от кой момент следва да се начислява лихва върху допълнително начислените задължения.
Очевидно е, че въпросът относно законосъобразността на определените /и платени/ в съответствие с решението на общинския съвет задължения за такса не може да бъде решен до произнасяне на Върховния административен съд с влязло в сила решение. Доколкото до произнасянето на съда новите задължения не са били определени и не са могли да бъдат платени и поради основния мотив, според който изменението на дължимите суми се дължи на действие, което не може да бъде вменено във вина на задължените лица, считаме, че лихва върху допълнително определенитезадължения не следва да се начислява. В подкрепа на изразеното становище цитираме чл. 17, ал. 3 ДОПК, който е формулиран върху принципа за липса на вина на задължените лица и според който когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
Чл. 69, ал. 2 ЗМДТ задължава общината да уведоми задължените лица за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Нашето мнение е, че лихви за просрочие върху увеличението на задълженията следва да се начисляват след известяване на лицата за новите задължения и изтичане на срока за плащането им, определен по чл. 22, ал. 1 ДОПК.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОРНАНАП:
/п/
/С. МАРКОВ/
‘