.№ 08-С-18
Дата:01.02.2013 год.
ДОПК, чл. 86;
ДОПК, чл. 168;
ДОПК, чл. 173.
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредби от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с Ваше писмено запитване дона НАП с вх.№ 08-С-18 от 16.11.2012 г., свързано с прилагането на разпоредбите на данъчното законодателство, моля да имате предвид следното:
1. По силата на чл. 15, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за новопостроените сгради или части от сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.При осъществяване на едното от посочените законови условия възниква облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Правно иррелевантно обстоятелство относно възникването на облагаем обект е видът на сградата – жилищна, административна, производствена и пр.
Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените наоснование на този закон подзаконови нормативниактове.
Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, са регламенитрани сНаредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /чл. 1, ал. 1 от наредбата/.
Според чл. 2, ал. 2 от тази наредба задължителни са образците за съставяне на актове и протоколи съобразно категорията на строежите по чл. 137, ал. 1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/: за строежите от първа до трета категория задължително се съставят протоколиобрИзх. № 2 /2а/, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 12, 14, 15, 16 и 17, а за строежите от четвърта до пета категория -образци № 2 /2а/, 3, 4, 7, 12, 14 и 15.
Категориите строежиса уредени в чл. 137 ЗУТ.
За строежите от четвърта и пета категория компетентният орган /главният архитект на общината в общия случай/ регистрира въвеждането на строежа в експлоатация и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация /чл. 177, ал. 3 ЗУТ/.
Строежите от първа, втора и трета категория, за които задължително се съставя протокол за установяване годността за ползване на строежа /приложение № 16/ и протокол за изпитвания /приложение 17/, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
Според трайно установената практика на органите по приходите издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация или на разрешение за ползване на обекта определя момента, от който сградите се считат завършени и подлежат на облагане с данък по ЗМДТ.
Не се съставят актове и протоколи за строежите от шеста категория, освен в случаите по чл. 2, ал. 2, т. 3 от наредбата.
В случаите, в които сгради /или отделни обекти/ се ползват, без да савъведени в експлоатация по изисквания от закона ред, началният момент на облагане е моментът на започване на ползването.
В конкретния случай при условие, че за споменатите магазини няма разрешение за ползване и същите не се ползват, не са налице облагаеми по смисъла на ЗМДТ обекти, поради което не е налице и задължение за декларирането им.
2. Според чл. 173 ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В хипотезата на отписване на задължения, погасени по давност, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране.
В чл. 168, ал. 1 ДОПК са изброени основанията за погасяване на публичните задължения. Освен при плащане, прихващане, по давност и други публичните задължения се погасяват и при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение /чл. 168, ал. 1, т. 7 ДОПК/.
Необходимо условие за настъпване на погасяването е, да не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на други лица за тези задължения.Под „отговорност на други лица” за публични задължения, следва да се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл. 18 – чл. 20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи по ТЗ. Такава отговорност може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството.
При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация и при липса на отговорност на други лица е налице хипотеза, при която задълженията също следва да бъдат отписани, тъй като имуществото на дружеството е разпределено, юридическото лице е заличено и няма възможност задълженията да бъдат събрани.
С оглед на обстоятелството, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документирането на тези действия компетентният орган следва да съставя протокол по чл. 50 ДОПК.
Обстоятелството, че едно ЮЛ е заличено се удостоверява от Агенция по вписванията. Преценката на предоставените документи, с които са удостоверени определени обстоятелства е на компетентния орган от общината.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно разпоредбата на 168, т.6 от ДОПКпубличното вземане се погасява /респ. същото подлежи и на отписване/ след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. При наличие на посочената хипотеза на ДОПК, масата на несъстоятелността на търговеца е изчерпана, поради което съдът по несъстоятелността на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 от Търговския закон /ТЗ/ постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и във връзка с ал. 2 на цитираната разпоредба постановява заличаване на търговеца от търговския регистър, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. На основание чл. 739 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, както и неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 от ТЗ .
Аналогична на горната е и хипотезата на открито производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски по реда на чл. 629б от ТЗ, при която, въпреки че няма разпределение на постъпления от осребряване на активи на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, същото се заличава от търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. В този случай, отново се стига до погасяване на вземанията срещу длъжника на основание чл. 739 от ТЗ, респ. до основание за отписване на същите.
Друга законова възможност за погасяване, и съответно за отписване на публични вземания, е предвиден в § 5г, ал. 4 от ПЗР на Закона за Търговския регистър в случаите на служебно заличаване след 31 януари 2017 година на търговските дружества и кооперации, за които не е поискана пререгистрация и обявяване в ликвидация, за която ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и/или на заинтересованото лице, както и за които не е открито производство по несъстоятелност.
Според чл. 87, ал. 1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й – в случая заличаването на юридическото лице в Търговския регистър е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията сметката на задълженото лице продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея – чл. 87, ал. 4 ДОПК.
ЗАМ.
/ СТОЯН МАРКОВ /’