Изх. № 24-32-69
Дата: 16.03.2011 год.
КТ, чл. 50, ал. 1;
КТ, чл. 163, ал. 1;
КТ, чл. 164, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 1;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 53, ал. 1.
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 46, ал. 2, т. 2.
Относно: Дължимост на осигурителни вноски и данък върху изплатени суми като обезщетение по чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Браншови колективен трудов договор (БКТД) за 2010 г. в системата на …………………………………………………………….
В отговор на Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” на Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
Видно от изложеното в запитването Ви и съгласно чл. 36 от приложения БКТД „жените, членове на един от синдикатите, страна по БКТД, ползващи допълнителен платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, съгласно чл. 164,ал. 1 от КТ имат право на парично обезщетение след изтичане на срока, определен вчл. 163, ал. 1 от КТ и чл. 50, ал. 1 от КСО” в размер на минималното основно трудово възнаграждение за бранша. Разликата между това парично обезщетение и размера на паричното обезщетение, съгласно чл. 164, ал. 4 от КТ и чл. 53, ал. 1 от КСО, което в случая е 50 лв. е за сметка на работодателя.
В тази връзка, поставените от Вас въпроси са относно осигурителното и данъчното третиране на това обезщетение, както и подаването на данни по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица.
Становището ни по поставените от Вас въпроси е както следва:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете (чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ)). През време на отпуска на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон (чл. 164, ал. 4 от КТ). Условията и размерите при които се изплаща това обезщетение са определени в КСО. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Времето на платения отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО).
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона (чл. 50, ал. 1 от КТ). Повелителни са тези разпоредби на закона, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях.
Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан (чл. 50, ал. 1 от КТ). Законът урежда императивно единствено минималните условия за закрила на труда. Колективния трудов договор може да установява само по–благоприятни от минималните норми, установени в закона. Те стават част от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение между работниците/служителите и работодателя, спрямо които се прилага колективния трудов договор.
С оглед на всичко изложено до тук считаме, че въпросната разлика в размер на 50 лв. има характер на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Върху тези обезщетения не се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, тъй като на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО времето на платен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
В подкрепа на това становище са и разпоредбите от КСО и съответните подзаконови нормативни актове относно времето на платен отпуск за отглеждане на дете във връзка с обезщетенията и пенсиите от ДОО.
При определяне на дохода, от който се изчисляват пенсиите, времето на платения отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход (основание чл. 46, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
При определяне на дохода от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, за дните от времето на отпуска за отглеждане на дете, които попадат в базисния период, от който се изчисляват тези обезщетения, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната (основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО).
При определяне на дохода, от който се изчисляват паричните обезщетения за безработица, за дните от времето на платен отпуск за отглеждане на дете, които попадат в базисния период, от който се изчисляват тези обезщетения, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната (основание чл. 54б, ал. 7, т. 1 от КСО).
По отношение на данъчното облагане следва да имате предвид, че съгласно
чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Според изложената фактическа обстановка, паричното обезщетение в размер на 50 лв., което изплащате за Ваша сметка на основание чл. 36 от БКТД на жените, членове на един от синдикатите страна по този договор е предвидено само в Колективния трудов договор. Правото на това обезщетение няма изрична правна регламентация в КТ или КСО. Доколкото това обезщетение, изплащано единствено на основание Колективен трудов договор не попада в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, същото представлява облагаем доход от трудови правоотношения по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и подлежи на данъчно облагане.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителят има задължение да подаде данни по реда на Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за тези лица се посочва облагаемия доход в т. 31 и начисления месечен данък в т. 31а.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘