–
ОТНОСНО: Дължимост на осигурителни вноски и ДОД върху
трудови възнаграждения при командироване на
работници и служители в Белгия
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ … от 11.05.2011г. при Дирекция „ОУИ” ….., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената в писмото фактическа обстановка, дружеството Ви има командировани работници в Белгия по реда на чл.121, ал.3 от КТ. Срокът на командироване е различен – до 30 календарни дни, а за някои работници за повече от 30 календарни дни.
Задавате следните въпроси:
1.Какво минимално възнаграждение /респективно осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ/ дължи фирмата на работника който е командирован за 30 календарни дни?
2.Какво минимално възнаграждение /респективно осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ/ дължи фирмата на работниците, които са командировани за повече от 30 календарни дни?
По отношение на данъчното облагане на възнагражденията
Съгласно чл.24, ал.1 от закона за данъците върху доходите на физически лица
/ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2.
Нормата на чл.24, ал.2, т.5 от ЗДДФЛ изключва от данъчно облагане стойността на:
а/ пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б/ дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;
Нормативният акт, който урежда условията и реда за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115/03.06.2004г., в сила от 01.07.2004г. /Обн.ДВ бр.50/2004г., посл.изм.ДВ бр.19 от 08.03.2011г/.
На основание чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.
Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина./чл.42,ал.2 ЗДДФЛ/.
В изпълнение на ал.3 от чл.42 на същия закон месечната данъчна основа се намалява със:
1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18,ал.2;
2. данъчното облекчение по чл.19, ал.2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал.3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто /чл.42,ал.4 ЗДДФЛ/.
В данъчния закон няма разпоредба, която да регламентира максимални и минимални възнаграждения, предвид на това следва да съблюдавате за изисквания уредени в други нормативни актове.Данъчното облагане на изплатеното възнаграждение не е обвързано с наличие на необлагаем минимален доход.
От изложената фактическа обстановка в писмото Ви, става ясно, че командировате работници в Белгия са с различна продължителност на престоя там. На основание чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Има сключена спогодба между НР България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото /ратифициранас Указ № 1843 от 1988 г. на Държавния съвет – ДВ, бр. 3 от 1989 г., обн. ДВ бр.36 от 30.04.1993г./.
Съгласно чл.15, ал.1 от Спогодбата заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, се облагат само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, възнагражденията, получени на това основание, се облагат в тази друга държава.
Текстът на ал.2 на чл.15 от цитираната Спогодба регламентира, че независимо от разпоредбите на ал. 1 възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава за работа, извършена в другата договаряща държава, се облагат в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година;
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;
в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.
По отношение на дължимите осигурителни вноски
С оглед разпоредбите на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище по поставените въпроси:
От 14.09.2010 г. е в сила нов чл. 6а от КСО. Разпоредбата е създадена със Закона за изменение и допълнение на КСО, обнародван в ДВ, бр. 19 от 09.03.2010 г. Съгласно ал. 1 на същия член осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
Съгласно чл. 121, ал. 3 от КТ, в сила от 28.08.2010 г., когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.
За да се приложат разпоредбите на КСО е необходимо за командированите работници и служители в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария да е приложимо българското законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004.
Следователно по реда на чл. 6а от КСО се определя осигурителният доход за времето на работа извън страната на работниците и служителите, които отговарят на следните условия кумулативно:
– са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ;
– за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС, в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария;
– за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.
Ако командированото лице отговаря на тези условия едновременно осигурителният му доход следва да се определи по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО.
В Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги е предвидено, че на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги,трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава.
С оглед прилагане на чл. 6а, ал. 1 от КСО минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата–членка, в която е командирован работникът. Информация относно размера на минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава може да получите от институцията на тази държава, която контролира спазването на Директива 96/71/ЕО или от Министерство на труда и социалната политика, съответно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, която е централното звено за връзка по отношение прилагане на горепосочената директива.
В случай, че работникът е командирован на основание чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда – за не повече от 30 календарни дни, и за времето на командироване за него е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета, чл. 6а е неприложим и при определяне на осигурителния доход върху който са дължими осигурителните вноски следва да се вземе предвид разпоредбата чл. 6, ал. 3 от КСО, съгласно която доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва получените, включително начислените и неизплатени или неначислените месечни възнаграждения, но не по-малко от минамалния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година.
На основание чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБРЧМЛ) осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят. Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1, се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на плащането, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. (чл. 14 от НООСЛБРЧМЛ).
Размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО. В същите размери се дължат и осигурителните вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение в чужбина с български работодател, независимо от срока на командироването.
Здравното осигуряване на лицата, които получават доходи по трудови правоотношения, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за лицата, наети по трудови правоотношения, се внасят върху осигурителния доход, определен в съответствие с разпоредбите на КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. «г» от ЗЗО осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.