Изх. № М-24-38-37
Дата: 02.07.2015 год.
ГПК, чл. 84, т. 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
С писмо вх.№ М-24-38-37/08.06.2015г. на ЦУ на НАП, Изх. № 07.00-129/08.06.2015г. на Дирекция ОДОП ……….уведомявате за налагаща се практика на Пловдивски административен съд /ПАС/ да отказва издаване на изпълнителен лист и копие на влезли в сила решения на ПАС и ВАС /Върховен административен съд/ до внасяне на такси по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, която считате за неправилна.
Цитирате многобройна съдебна практика на ВАС, с която е прието, че определящо за преценката относно дължимостта на държавна такса от държавата и държавните учреждения е характерът на материалното право, чиято защита се търси, а не формата или способът на защита. Съгласно чл. 84, т.1 от ГПК се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. Съдът не поставя под съмнение приложението на чл. 84 т.1 от ГПК извън исковото производството, в противовес на аргументите на НАП. С тези мотиви съдът приема, че предвид характера на вземането, за което е поискано издаване на изпълнителен лист, а именно присъдено юрисконсултско възнаграждение, се касае за частно държавно вземане, поради което по аргумент от действащата сега разпоредба на чл. 84, т. 1 от ГПК, държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса само в случаите, когато такава се дължи във връзка с публични държавни вземания и права върху вещи – публична държавна собственост. Безспорно юрисконсултското възнаграждение не е публично държавно вземане и следователно държавна такса по Тарифата се дължи.
Изложената от Вас съдебна практика е многобройна и еднопосочна, поради което не считам за целесъобразно подаването на жалби срещу същата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘